В джунглата с големите дървета,
когато шимпанзета сме били.
С банани сме си чесали шкембето,
размазани от кеф, че ни сърби.
Една маймуна стара между нас,
навярно генетично много мъдра,
висяла на опашката си час,
та сивите си клетки да размърда.
- Измислих! – ревна. – Аз ще съм човек!
Ще се изправя и ще ходя горда.
Ще вляза в НАТО и ОПЕК,
ведно с маймунската си орда.
Напълнихме с банани гуши,
омръзна ни маймунското мезе.
Защо да не опитаме и суши,
ЕС веднага ще ни го даде?
Пеша по клоните си ходим,
не може ли и ние с Кадилак,
та джунглата си да обходим?
Пеша да ходи тъпия макак.
До вчера маймуняци бяхме,
от днеска ще сме група хора!
За еволюцията се разбрахме,
след онзи изстрел от Аврора?
femina sapiens написа:
Преди повече от 12 години
Homo erektus :lol:
melodia написа:
Преди повече от 12 години
Както винаги- свежо чувство за хумор! :-)
Сашка Пейчева написа:
Преди повече от 12 години
Извинете ,че изпуснах две важни думи в коментара си!Моля четете последното изречение:"Харесва ми този закачлив и хумористичен начин,който описва еволюцията!"
Сашка Пейчева написа:
Преди повече от 12 години
Отдавна стихотворение не ме е разсмивало! Толкова свежо и забавно! Браво! Харесва ми този закачлив и хумористичен стил за еволюцията !