club50plus.bg

Високо в небето
летеше на мечката детето,
питате ме как така,
ами лесно е – с крила,

а от къде ги има,
даде му ги баба Зима,
летеше си малкия мечок,
със звездите поигра казачок,
на слънцето сплете плитки,
нарисува му страхотни маргаритки,
а то горкото какво да каже,
седя, докато с боя го маже.
„Ах, палаво дете!",
мама меца размахваше ръце,
но мечето реши, че е врабче,
а не на мецана синче,
направи си гнездо на един клон,
но натежа и падна като слон,
искаше и да кълве,
но нямаше клюн, а носле,
не можеше червеи да яде,
те изглеждаха толкова зле,
накрая горкото мече,
разбра, че не става за врабче,
домъчня му за мама мецана,
тя бе като него голяма,
но не спря да лети
и да следва своите мечти!

Още публикации в конкурса