club50plus.bg

Робърт Бърнс

Кой хлопа в този късен час?
Аз хлопам –каза Вълчо
Иди си. Всички спят у нас.
Не всички –каза Вълчо.
Не зная, как си се решил?


Не зная, как си се решил?
Реших се - каза Вълчо
Ти май си нещо наумил?
Май нещо - каза Вълчо
Веднъж да минеш моя праг...
Ще мина –каза Вълчо
Ще те посрещна като враг!
Посрещай! - каза Вълчо.
Ще ти отворя, ала чуй....
Отваряй! - ревна Вълчо
Утре ти ще дойдеш пак!
Хм, ядец - каза Вълчо
...И хлопна пътната врата
червени шапки полетяха.
Облиза Вълчо своята уста
...какво се случи....всички май разбраха.

Ерих Мария Ремарк

Ела при мен, Червена шапко,
ще ти налея аз коняк,
две чаши пак ще се надпиват
и ще те гледам с мерак.

Седни до мене на леглото
и вдишвай този аромат,
умора и тъга в него има
и гасне вечерта в мрак.

- Aх, с мене свършено е вече
и няма бъдеще пред мен.
Погледна я Вълкът ,но си мълчеше
съгласен беше с нея в този ден.

После всеки знае що се случи
и колко страст изля се в нощта
Кой каквото търси си получи
и какво се случи ......след това...
пееше в разцъфналата ръж.
Посрещна я Вълка с премрежен поглед
и си помисли-" Ох, как да кажеш ...Къш"!!!

Джек Лондон

Тя бе достойна дъщеря
на свойта бяла раса.
Течеше в жилите и буйна кръв,
а не меласа...

Затуй сега се хвърли тя без страх,
запретнала поли.
Похотливо Вълчо сви опашка
и потънаха в гъстите гори.

Шекспир

- Да вляза, или да не вляза?
Ловеца тоз въпрос го мъчи,
кое е по-добро Вълка ли да убие,
или при него да се скрие.

И да дочака кротко, кротко
да дойде с кошничка с храна,
Червената любима шапка
накичила главата си с цветя.

Да легне после на кревата.
- Ох, защо сковани днес са мойте сетива
с тез мисли, ставам май немощен
под бледната мазилка на страха.

О, миг ! Поспри, прогони тез мисли!
Червена шапке, ти вярна си нали?
Остави Вълка той вече е нахранен,
а ти при мен в леглото полегни.

Максим Горки

Стаята на тази баба
беше стара и нечиста,

а стъклата тъмни от мухи.

Бабата лежеше стара, свита
и погледна Вълчо с гаснещи очи.

Ох ,Никитка Волков пак ли си пиян?
Но понеже все пак беше тя човек,
думите и гордо прозвучаха,
а Вълчо каза:- Ох, де да бех!

Щеше още да си поживееш
в тази стара сенчеста гора,
А сега каквото и да пееш
с тебе ще се замезя.

По...Ги Дьо Мопасан

Вълкът я срещна като
стар развратник,
изгледа я с поглед той лъстив.
А тя,провинциалната кокетка,
отправи само поглед срамежлив.

Той вече виждаше сега
как падат фустите и бавно,
очертали нежната снага
и си помисли: -
-Ох,ще си прекарам днеска
славно!!!

Робърт Бърнс

В цъфналата ръж полегнал
едвам прогледнал сред рояка от мухи,
лежи си Вълчо там огромен, страшен
и нетърпеливо мърда с уши.

А тя наивна, с кошничка в ръката
пееше в разцъфналата ръж.
Посрещна я Вълка с премрежен поглед
и си помисли-" Ох, как да кажеш ...Къш"!!!

Реймънд Чандлър

Духаше пустинен вятър
от онези ветрове,
дето къдрят ти косите
и небръснатите вратове.

В такава тъмна вечер
остромуцунест силует,
с галантен жест почука на стъклото
на бабиния мезонет.

- Виждате ли,съжалявам,
но съм дошъл да Ви изям -
Вълкът прошепна тихо
и подхвърли-
- Ах, целия съм страст и плам!

-Отнеси се сериозно
бабо ти към тоз въпрос!
- Аз отдавна се отнесох
ама ти си много прост.

И въобще не си дискретен -
прекаляваш с този глад
може да съм баба,но лебедовата
си песен , с тебе ще изпея Вълчо аз.

Райнер Мария Рилке

Това е той –несъществуващия звяр-
всички го познават.
Походката му, оня мъжки чар
на погледа му, дет не се забравят.

Измислен звяр от приказката стара,
но всъщност най-истинското същество,
създават му пространство и му вярват
без да се замислят за какво.

Дали за туй, че една девойка
с шапчица червена на глава,
той видял я само като бройка
гонен дълго от глада.

От глада ли? Нека ги оставим.
Приказките свършват с весел край .
Лошите си мисли да забравим,
......а какво се случи всеки знай.