club50plus.bg

Хитър Петър бил много гладен. Спрял се пред една пекарна и се вторачил във вкусно изглеждащите хлябове.
– Какво само току зяпаш, бре? – троснато го попитал хлебарят.
Хитър Петър отвърнал спокойно:
– Гледам ти хлябовете, и ми се ще да имаше с кого да се обзаложа, че мога на един път да ги изям.
– Не можеш! – рекъл хлебаря.
– Хайде да се обзаложим!
– На какво да се обзаложим? – попитал хлебарят.
Хитър Петър се направил, че мисли и после казал:
– Ако не ги изям ще ми обръснеш брадата и мустаците.
На хлебаря това му се сторило справедливо и се съгласил, като викнал и бръснаря, та да има свидетели.
Започнал Петър да яде. Ял що ял, наял се добре и повече не можел да поеме.
Хлебарят се засмял доволен, че спечелил облога, а бръснарят му обръснал брадата и мустаците, както се били договорили.
Хитър Петър преди да излезе от пекарната се обърнал и казал
– Да си жив и здрав, че с топъл хляб ме нахрани и гладко ме обръсна!

***

Хитър Петър бил справедлив човек, не обичал кривдите и лошите работи. Като забележел някаква неправда, разсърдвал се, развиквал се и казвал направо, каквото му дойде на сърцето и устата.
Веднъж в селото на Петър пристигнал владиката. Селяните му се оплакали за едно, за друго, за трето и сетне му рекли:
- Дядо владико, имаме един комшия Петър, когото наричат Хитър Петър. Аман вече от него и от неговите ругатни. Не можем да го търпим, думите му са тежки и често обидни.
Владиката заръчал да повикат Хитър Петър. Като го довели, Владиката му предал всичко, което му били казали селяните и го попитал истина ли е или лъжа.
- Истина е, дядо владико - отговорил Хитър Петър. - Но послушай и аз какво ще ти кажа. На нашите селяни ако им мълчи човек, когато разправят всякакви глупости и се гаврят с него го нарочват за будала, а ако пък им гълчи и ги насажда, както им се пада, нарочват го за луд. Един свестен човек не ще се остави да го тъпчат несправедливо. И правдата, когато я настъпят, се обръща да хапе. А пък аз, като не мога да се завардя и да си отвърна другояче, ги наругавам понякога здравата.
- А не можеш ли по-кротко да се оправиш и да докажеш, че си прав, или да претърпиш и си премълчиш? - запитал владиката.
- Не може, дядо владико - отговорил Хитър Петър. - Трябва човек да е глух, ням или сляп, та да не чува и да не вижда техните глупости. Нека излезе някой и каже току тъй нападал ли съм някого, без да съм ядосан за нещо?
Владиката бил умен човек, познавал добре селяните, затова се вслушал и в думите на Хитър Петър.
- Петре - казал му той, - понеже всички викат по тебе, за да е мирно селото, ела с мене по селата, аз ще се помъча да те изцеря от тази твоя болест.
Хитър Петър се съгласил. Владиката му подал камъче и му казал:
- Ето ти това камъче, и колчем се разсърдиш и усетиш, че не можеш да се стърпиш, сложи камъчето в устата си и го дръж под езика , додето ти мине ядът.
Хитър Петър го послушал.
След като владиката обиколил селата , трябвало да се върне пак през селото на Хитър Петър. Надвечер тръгнали от селото, като бързали да се приберат преди да е мръкнало.
Не щеш ли, тъкмо да напуснат петровото село, от една къща излязло малко момиче и завикало:
- Дядо духовниче, дядо духовниче, почакай малко. Владиката се спрял, а момичето му казало:
- Мама зарови една питка в огъня, ей сега ще се изтърколи и ще ти я донеса топлинка, да я занесеш на баба попадия. И момичето се завтекло вкъщи. Владиката, за да не кажат, че не зачита такъв сиромашки принос, решил да почака.Чакал, чакал, но момичето не идвало.
- Хайде, момиче - извикал през плета един от владиковите хора, - хайде скоро, че замръкнахме .След като викнал няколко пъти, момичето излязло разсмяно:
- Владико, мама току насаждаше квачката и като ви съгледа, каза ми, че било хубаво, кога се насажда квачка, да се излъже поп - тогава всички пилета се излюпвали качулати. Сега вече си свършихме работата - мама насади квачката. Идете си по живо, по здраво и извинявайте за лъжата, но питка няма.
- Е, дядо владико, какво ще кажеш сега? - рекъл Хитър Петър, като премятал камъчето в устата си. - Търпи ли се това? Да изплюя ли камъчето?
- Изплюй го - рекъл владиката, на който на устата му идели какви ли не слова - иди го, простено да ти е, Петре.

 

***

Веднъж Хитър Петър отишъл в едно село. Двама местни лъжци, които се мислели за много хитроумни, почнали да се увъртат около него. Донесли вино, храна и една печена гъска.

Заприказвали се с Петра и му предложили, който през нощта сънува най-страшен сън, той да изяде гъската. Хитър Петър се съгласил. През нощта Хитър Петър станал и изял гъската. На сутринта първият лъжец разказал съня си:

- Сънувах, че съм се изкачил на седмото небе. Като погледнах надолу, свят ми се зави.

- А аз сънувах, че земята се разцепва и падам право в пъкъла - рекъл вторият.

Хитър Петър последен разказал:

- А аз, като ви видях, че сте отишли толкова далече, помислих, че няма да се върнете скоро и изядох гъската, за да не се развали и да иде зян.