club50plus.bg

Семейна идилия: мъжът чете вестник, жената шие гоблен, в краката й спи кучето, свито на кравай, а в камината гори огън и разпръсква приятна топлина из цялата стая.
По едно време жената се обажда:
- Скъпи, много те моля, престани да казваш "да, скъпа" всеки път, когато кучето изръмжи насън. . .

***

Студена зимна вечер. Мъж, леко почерпен върви към домашното огнище, което в тази мразовита вечер е пусто, защото съпругата му е в командировка. Изведнъж от тъмнината се чува глас:
- Вземи ме със себе си, добри човече, спаси ме от сутда!
Вгледал се мъжа и що да види - жаба, трепери от студ и говори с човешки глас. Направо чудо!
- Ти ли ми говориш?!
- Ааааз - казала жабата, заеквайки.
- Гладна съм, уморена съм, спи ми се, студено ми е - занареждала кикераната. - моля те, прояви човещина, иде Коледа, спаси ме!
"Е, какво пък толкоз, ще я взема" - помислил си човекът и я сложил в джоба си. Прибрал се в дома си, извадил жабата и я сложил до радиатора да се стопли, а той седнал да вечеря.
- Гладна съм, вземи ме при себе си да хапна и аз - проплакала отново жабата.
- Хайде, то се е видяло, ела тук! Добре, че жената е в командировка, щеше да ме вземе за луд.
Като похапнали, човекът си легнал, но в тъмното отново дочул гласа на жабата:
- Вземи ме при себе си в леглото! Студено ми е, спи ми се!
Хайде, мира да има, съжалил я отново човекът и я сложил под топлите завивки. Изведнъж жабата се превърнала в неземна красавица.
- Аз бях омагьосана и превърната в жаба - заразказвала тя. - Трябваше да се намери добър човек, който да ме вземе със себе си, да ям от неговата храна и да легна в неговото легло, за да си възвърна предишния образ.
Преди да има време да се опомни от шока, човек чул как външната врата се отключва и жена му се връща преждевременно от командировка. Щом видяла красавицата в леглото до съпруга си, викнала:
- Значи така, заминавам за ден и ти веднага...кажи, какво е това в леглото ти?!
- Ами-и-и, скъпа ... - запримигвал човекът - Да ти кажа, че е жаба-а-а, ама няма да ми повярваш...

***

Събрали се ловци на топло в хижата, пред камината и си заразказвали истории. Един от тях взел думата, за да разкаже най-бързия заек в кариерата си.
- Търчи значи през преспите, едвам успявам да го взема на мушка, защото и снегът ми блести в очите... Стрелям, но само го подплаших.
- И после? - питат заинтригувани другите.
- После той хукна още по-бързо. Гръмнах обаче и успях да го перна по ухото.
- И...?
- Пак се прицелих и пак не съвсем точно - улучих дървото до него! - и той скок-подскок и се скри в отсрещните жита. извънземен заек, ви казвам.
- Как не те е срам да ни лъжеш! - възмутил се един от компанията.
- Как ще лъжа, бе! Няма ли такива зайци?
- Има ги, всички сме ги виждали. Но жита през зимата няма!