club50plus.bg

 

Тая година студа сви рано. През нощта наваля педя сняг, после дойде от север вятър и скова полето в ледена прегръдка.

Още не се беше развиделило кога Донъо-Сляпото ококори зъркели, раззина беззъба паст в прозявка и отхвърли завивките от себе си. Надяна големите, с дебели стъкла очила, запаса нож на кръста и заситни бърже по ледената пътека към къщурката на авера си Слави-Пушкалото.

Днес щяха да колят Гунчо-прасето. Грижливо угоявано цяла година, той и не подозираше какво го чака. Тихо си ровичкаше из кочината и чакаше да му напълнят копанката.

Портата на двора на Слави изскърца заплашително, оповестявайки за влизането на госта. Пушкалото грабна джезвето с греяната ракийка от огъня и излезе от салмата (кухня, пристройка). Брадясал, неподстриган, Доньо се хилеше насреща му. Гледаш го една стиска човек, ама щом подуши парата на ракийката, очите му засвяткаха като на котарак в тъмна нощ.

Аверите придърпаха по стол на сайваната (верандата) и бърдука с греяната зашета от ръка на ръка.

От долу, откъм корията (гората) се зададе и главният герой на нашия разказ Пузата-Матьо. Тъй му викаха защото като малък кога го питали искаш ли да ядеш каун (пъпеш), той отвръщал:

-Не ща кун, искам пуза – демек не ща каун, искам карпуза (диня).

Матьо беше як мъж към петдесетте, с руса брада и криви крака, поради тая причина имаше олюляващата се походка на моряк, нищо, че никога не беше се качвал на кораб.

Като съзря Пузата Слави се провикна:

- Айде, наборе! Тебе чакаме.

Голямата уста на Матьо се разчекна чак до ушите му, а кога съзря бърдука в ръката на Доньо, запреглъща суха слюнка, предърпа стол и се тръшна отгоре му. Пушкалото изпъшка под мустак, грабна джезвето и се завтече към салмата за втора порция радост.

По едно време вратнята откъм къщата се отвори и на пруста се изтърколи стопанката, разчорлена и раздърпана, кърпата и се беше свлякла на раменете. Като видя развеселената компания, тури ръце на кръста и се провикна:

- Поразници, пияници, работа ще работите...

Пушкалото направи плах опит да се засмее, но оная сипеше огън от думи връз него.

- Мълчи,ма! Кво си са разпенила.

Прегракнала, тя продължаваше да джафка след тримата олюляващи се, запътени към кочината на Гунчо. Той ги посрещна с радостно грухтене, мислеше, че най-подир щяха да го нахранят. Вместо това тримата пияни авери го сгащиха в ъгъла, вързаха крака му с въже и го подкараха към двора. С професионален жест, главният колач на селото – Пузата, извади ножа от канията, скубна косъм от брадата си и го резна, ухили се доволен и се заклатушка след компанията. Стигнали до средата на големия двор, колачите гътнаха прасето и се тръшнаха отгоре му, да не мърда. Матьо със съсредоточен вид се претърколи към шията на квичащия и ритащ Гунчо, замахна с уж точен удар и заби ножа. Прасето за миг замря, после изрита силно мършавия Доньо, той отхвръкна и се срина в леда. После Гунчо скочи, претъпка Слави и запрепуска из двора с нож във врата. Матьо зяпна учуден, за миг преклепа с очи:

- Ще ме правиш за резиля – изграка той и се юрна след Гунча.

Пушкалото стана, изстръска се, изспсува люто и хукна към къщата. Без очила, изхвръкнали някъде Доньо-Сляпото, извадил нож, се въртеше като углав и викаше:

- Къде е къде е? – аз мамицата му негова.

От къщата изскочи Слави с пушка, жена му търчеше запенена от клетви след него. Той вдигна оръжието да се прицели в прасето, но то търчеше с бясна скорост из големия двор, след него оставаха ярко червени дири от изтичащата му кръв. Забрунден, с изплезен език препускаше и Пузата. По едно време прасето рязко спря, изхърка силно и се сгромоляса мъртво. Тримата приятели го наобиколиха победоностно.

- Заклахме го! – почти едновременно извикаха те. После Пушкалото се извърна към пруста на къщата където жена му още подреждаше своите клетви.
- Жена, дай тука пахара с виното!
- Господ да ва убий и вас и виното ви... – чумосваше стопанката.

Слави бавно вдигна пушката към нея и тя побърза да хлътне в къщата да донесе пахара.

След някое време аверите стояха край огъня, в жаравата весело цвърчаха; зурла, уши и три големи мръвки. От паницата с виното хвърчаха искри, отражение от огъня. Селяните, щастливи и пияни бърбореха вкупом, никой никого не слушаше.

По пътя мина Кольо – кюсето, видя огъня и туй което беше в него, присламчи се набързо и замяука:

- Матьо, Матьо бе ти си най-добрият колач на селото, кога коля тебе ще викам, ти да ми заколиш и моето прасе.

Матьо, извади с доволен и горд вид бруса, плю отгоре му, взе ножа и започна бавно, съсредоточено и с много любов да го точи.

Беше заваляло отново. Снега бавно и сигурно заличаваше следите на неотдавнашната случка. Валеше, но никой не забелязваше. Край огъня беше топло и уютно, а и виното беше добро!

Още публикации в конкурса