Беджо имаше рожден ден през пролетта. Предварително го бяха предупредили, че ще го изкъпят. По време на голямото междучасие няколко момчета от нашия и от съседни класове го вдигнаха на ръце и го пуснаха в предварително напълненото с вода доста дълго бетонно корито на чешмата на двора.
Преди това му позволиха да си съблече сакото от униформата, което остана единствено сухо от дрехите му. Беше топъл ден и Беджо се съблече по плувки, нали беше предупреден и се беше подготвил. Замъкна се така, бос по плувки по училищния коридор към класната стая – щяхме да имаме химия при класната ни. Колкото му изсъхнаха плувките, изсъхнаха. Някой ли му донесе сакото, там ли го беше оставил преди това или се върна после да си го вземе от двора, не си спомням. Но в час Беджо седеше на стола си на предпоследния чин, пред мен, само по плувки и сгушен в сакото си, да не се вижда, че е без риза. Класната започна урока, без да забелязва състоянитео на Беджо. Разказвайки, тя ту се приближаваше до последните чинове, ту се отдалечаваше, а Беджо се гушеше в сакото, да не го види, че е гол отдолу. Все пак може би към средата на часа класната се доближи достатъчно, нещо й се стори странно, вгледа се внимателно в Беджо, остана безмълвна няколко секунди, като в нямата сцена на Гогол. После възкликна „Пламене, какво е това?". Беджо се казва Пламен, по фамилия е Беджев, та отам и прякора му. Класната е културна жена, издала е няколко стихосбирки, но в случая загуби дар слово, силно удивена от облеклото на рожденика. След като обяснихме историята, къде сериозно, къде със смях, всичко приключи мисля добре. И Беджо не беше обиден на никого, това беше като приятелска шега.
И други рожденици бяха потопявани в голямото корито на чешмата на двора, най вече от по-известните и с повече приятели.
Все още няма коментари