club50plus.bg

Отдавна понятия като "възраст" и "възрастни" не са това, което бяха преди десетилетие. Днешните "60" са вчерашните "50" не е фраза-плацебо, целяща единствено да направи вървенето през десетилетията по-лесно. Днес активността във всички фази на живота е факт, затова ние ви предлагаме някои закостенели стереотипа, които съвремието прави на пух и прах.

1. Възрастните хора не се интересуват от външния свят

Отдалечете се от стереотипа, че възрастните хора не разбират и странят от новите технологии и дните им минават пред телевизора, заедно с любимия сериал. Днес по-възрастните хора се възползват от възможностите да останат психически и физически ангажирани Много от тях участват в програми за продължаващо образование поддържащи идеята за обучение през целия живот. Дори в малките български села се организират импровизирани курсове за компютърна грамотност, които помагат на бабите и дядовците да си говорят по скайп с децата и внуците. Организират се спортни прояви, самодейни състави, литературни четения. С помощта на децата, все повече възрастни хора пътуват в чужбина, развиват нови хобита каквото е фотографията.

2.  По-възрастните хора не желаят или не се нуждаят от близки отношения

Хората се раждат социални същества и тази необходимост не намалява с възрастта. Ако възрастните хора оставят противоположни впечатления у околните, това се дължи на факта, че те се опитват да си внушат, че така трябва да бъде, че самотата е нещо типично за тяхната възраст. Че самотата е част от остаряването. По този начин те губят приятели, членовете на семейството им се отдръпват. Физическо и психическо увреждане може да превърне дори и кратките посещения на близките им в изпитание. Често, желаейки да не натоварват децата си, те ги прогонват. След тези редове едва ли ще се изненадате, че един на всеки трима души над 60 години е хронично самотен - състояние, свързано с куп болести - от високо кръвно налягане до болестта на Алцхаймер. Възрастните хора повече от всекиго се нуждаят от общуване. Когато те знаят, че има на кого да разчитат, се чувстват значително по-малко стресирани и това се отразява положително на цялостното им здраве.

3. Възрастните хора допринасят малко за обществото.

Някои хора се отнасят към по-възрастните като към антични автомобили: могат да се справят с неделна разходка в парка, но ако се опитате да свършите някаква реална работа с тях, има голям шанс да ви оставят на пътя с пушещ капак. С други думи - те са полезни в разцвета на силите си и нито година след това. Нищо не може да бъде по-далеч от истината. С годините личните умения и професионален опит на възрастните хора стават все по-високо ценени. Зрелите работници са като активите на предприятията. В проучвания, работодателите споделят, че по-възрастните им служители са по-надеждни и имат по-силна работна етика, отколкото по-младите им колеги. И колкото и нелогично да звучи – те вземат по-малко болнични от онези, които са считани в разцвета на силите.

Американската художничка Анна Мария Моисей, позната като Баба Моисей, започва да се занимава с изкуството на 75, когато артритът прави бродирането много по-трудно и тя започва да рисува с маслени бои. Една от нейните картини е продадена за $ 1,2 милиона през 2006 година. И Мери Харис "Майка" Джонс става активист за правата на работниците на 60 години. С това тя си печели титлата „най-опасната жена в Америка“. Да не забравяме и нашенската „Мама Люси“ от X-Factor, която макар шеговито да отбеляза, че никога не е късно да се изложиш, показа на всички, че никога не е късно да покажеш какво можеш.

4. Възрастните хора не обичат промените.

Доказателства от редица направления показват, че възрастните хора са по-отворени към промените отколкото предполагаме. Например, броят на хората на възраст над 65 години, които използват Фейсбук е нараснал с почти 100% през последните години. Друга „нетипична” за това поколение промяна е, че неженени възрастни двойки избират съвместно съжителството вместо брак, което се смяташе  по-скоро  за  характерно за днешните млади двойки.

На по-дълбоко ниво, по-възрастните хора са склонни да имат висока психическа издръжливост, което би им помогнало да се възстановят и приемат едно бедствие много по-бързо от младите. Те по-лесно се отказват и заменят навици като пушенето. Също така, най-щастливите възрастните хора казват, че тяхната гледна точка се променила, тъй като разбират, че животът им се приближава към своя край. Тревогите от младите им години са избледнели и те са започнали да поставят акцент върху удовлетворението от живота в момента.

5. Влошаването на умствените и физическите възможности е неизбежно с напредване на възрастта.

Вярно е, че с възрастта стволовите клетки, от които всички тъкани на тялото се развиват, се възпроизвеждат по-бавно. Но загубата може да намали със създаване на здравословни навици. Вдигането на тежести, например, помага да се запазят мускулите и костите. Аеробните упражнения и ниското и консумирането на храни с по0ниско съдържание на мазнини подобрява здравето на сърдечносъдовата система, което от своя страна може да попречи на някои видове деменция.

Упражненията за мозък, независимо дали чрез писане на поезия или игра на Судоку, също помагат за поддържане на познавателните умения. Когато едни умения отслабват, други могат да се подобрят, за да се компенсира. Например, концентрацията става по-трудна и разсеяността се увеличава с възрастта. Все пак възможността да се използва творчески информация, която е придобита в периферията, по време на отвличане на вниманието, може да бъде подобрена.

Въпреки това, вярвайки в негативните стереотипи за стареене, хората могат сами да саботират умствения си капацитет. Например, помислете за това как по-възрастните герои по телевизията често са описани като немощни, разсеяни, раздразнителни и объркани. Изследвания са показали връзка между прекарано пред телевизора време, гледайки застаряващи хора и собствените виждания относно остаряването хората. Колкото повече гледат и вярват на този стереотип, толкова по-лошо се отразява това на собственото им самоприемане. В други проучвания, възрастните участници, които заявяват, че може да се очаква да се справят по-зле на тестове за памет, отколкото по-младите участници, наистина се представят по-зле от тях. Важна е вътрешната нагласа и не бива да се водим от телевизията при собственото си самоопределяне.

следва