club50plus.bg

 В ерата на технологичен бум, в който комуникациите се осъществяват буквално на мига, ни се струва, че старомодните пощенски услуги са архаично демодирани. Когато кажем "поща" веднага асоциираме електронна поща. За празници свикнахме да пращаме електронни поздрави, фейсбук картички или просто да звъннем по мобилния. Добрите стари коледни честитки заменихме с кратки съобщения, често натракани на латиница. Но, да си признаем честно - всеки от нас носталгично разтваря старите писма и изважда красивите коледни картички от кутията и въздъхва - ех, как беше едно време, далеч по-лично. Всъщност и сега е така. Ако седмица преди Рождество влезете в пощенска станция ще видите колко много хора изпращат своите пожелания, ръчно написани, надписани и запечатани. Защото в този жест има нещо ценно. Така е и с ръчно написаните послания, те са някак по-специални. Всъщност съвсем реално се ползват пощенските услуги днес, без тях дори модерната електронна търговия би била в затруднено положение.

История

 Първият известен пощенски документ, намерен в Египет,  е датиран около 255 г. пр. Хр.Въпреки това има сведения, че пощенските услуги са съществували в почти всички континенти доста преди това. Куриери сновяли между крале и императори, предавайки им послания, словия и договори. С течение на времето, религиозни ордени и университети прибавят свои собствени системи за обмен на новини и информация. Специални станции са създадени по маршрутите на куриерите, за да се ускори доставката на дълги разстояния. По-късно и на обикновените хора е разрешено да използват куриери, за да изпращат разни неща помежду си. Някой вероятно се чуди дали пощенските гълъби със закачено писмено съобщение на крака биха могли да се зачислят като едни от първите пощенски служители. Вероятно да.

Най-забележителната пощенска реформа възниква в Англия през 1840 г., когато сър Роуланд Хил установява система, при която пощенските разходи за писма трябва да се предплащат.Уеднаквяване на цените се прилага за всички писма с определено тегло, независимо от изминатото разстояние. Сър Роуланд Хил въвежда и първата в света пощенска марка.

През 1863 г. директорът на пощата на САЩ Монтгомъри Блеър свиква конференция в Париж. Делегати от 15 европейски и американски държави се срещат и успяват да определят редица общи принципи за взаимни споразумения. Но те така  не са могли да уредят международно пощенско споразумение и тази задача е поставена на Хайнрих фон Щефан, старши пощенски служител на Северната Германска Конфедерация. Той изготвя план за международен пощенски съюз, и по негово предложение, швейцарското правителство свиква международна конференция в Берн на 15 септември 1874 г. В нея вземат участие представители от 22 държави.

На 9 октомври същата година – ден, празнуван сега по целия свят като Световен ден на пощите, е подписан Договорът от Берн за създаване на Всеобщ пощенски съюз. Броят на страните-членки в съюза се увеличава толкова бързо през следващите три години, че името му през 1878 година е променено на Световен пощенски съюз .