156 години българският театър радва


078140.0

Normal_ntiv

Възраждането е времето, а читалищата – мястото, където се ражда българският театър. На 15 август 1856 г в Шумен е поставена комедията на Сава Доброплодни „Михал Мишкоед".

Няколко месеца по-късно, на 12 декември, в друг български град – Лом, ентусиасти, начело с Кръстю Пишурка организират театрално представление на „Многострадалната Геновева" , български вариант на пиесата „Геновева" на Кристоф фон Шмид. Представлението не допада на турските власти и те арестуват участващите в него.

Въпреки това, или поради, това „Многострадалната Геновева" се превръща в най-играната мелодрама през Възраждането.

За основоположник на българския театър е считан Добри Войников, който през зимата на 1865 г, в Браила сформира българска театрална група, в която за пръв път се допуска участието и на жени. Комедията му „Криворазбраната Цивилизация" е най-популярната комедия до края на 19 век, а и днес звучи странно актуално.

Първата жена в България, която започва да се занимава с театър е Ирина Попгеоргиева–Екзарх, която превежда "Памела Уженина" от Карло Голдони.

Теодосий Икономов написва през 1857 г. първото оригинално драматургично произведение в българската литература - „Ловчанският владика или беля на ловчанският сахатчия". То е издадено през 1863 г, но така и никога не бива поставяно.

През 1883 г в Пловдив е създадена любителската театрална група „Основа", която три години по-късно се трансформира в театър.

Най-старата столична театрална формация е „Сълза и смях", която през 1904 година полага началото на Български народен театър, а с това и театърът в България става професионален..


Създадена на 27.03.2012 г.

Коментари

Все още няма коментари