club50plus.bg

Божурът е едно от най-красивите растения през пролетта. Познат като червен планински храст или с гъсти розови и бели цветове, царственото цвете расте в почти всяка българска градина. Венците от божури красят портретите на светите братя Кирил и Методий, както и тържествата на зрелостници и първолаци през месец май. 

Древноримският учен Плиний Стари става известен с природонаучното си съчинение "Естествена история". Сред забележителните факти в неговия труд е и подробното описание на растението. В античния свят са били известни няколко вида божури: лечебен, мъжки и др. В тракийската местност Пеония растели божури в диво състояние. Според Плиний Стари цветето е кръстено на ученика на Ескулап - Пеон. С помощта на божура той лекува бога на ада - Плутон, от раните, нанесени от Херкулес. Плиний пише: "Но да се сдобие човек с това растение не е лесно. Много старателно го пази пъстър кълвач, който кълве очите на всеки, опитал се да го откъсне." Затова събирали цветето през нощта. За изцеленията на боговете по време на Троянската война, които направил Пеон, започнали да наричат всички изкусни лечители - пеонии, а целебните треви - Paeoniae herbae. В древността растението се славело с чудодейна сила. Вярвало се, че злите духове изчезват от местата, където расте божурът и че дори няколко малки парченца от него, нанизани на връвчица около шията, са достатъчна защита от дяволските настъпления. Арменците почитат цветето, защото пропъжда бесовете, и изцелява побеснелите. Според едно предание бесове тормозили тъщата на Мойсей и тя по съвета на своя зет се отправила в планината и там Господ й посочил растението, което щяло да й помогне да изгони бесовете. Това било божурът.

Френският фолклорист Ролан пише, че изкопаването на божура от земята става с особена тържественост. При него се отива в присъствието на свещеник с кръст и светото Евангелие. Свещеникът се обръща към цветето и казва: "Приветстваме те, трева!", а след това чете пет псалма и добавя: "Благословен да е Бог, който заради праведния Мойсей дари на това растение целебна сила против всички болести. Молим Те, Господи, дай и на нашето растение същата власт срещу бесове и болести." В Европа през Средновековието използвали лечебната сила на божура срещу задушаване и подагра, като го поставят върху гърбите на болния. И до днес в някои кантони в Швейцария от него правят венец от 77 листенца и го слагат на децата против гърч; а когато никнат зъбките им, от неговите плодове правят герданче и го окачват на шията им. Смята се, че най-силно въздейства божурът, ако се изкопае привечер през месец март. В Португалия и Дания вярват, че божественото цвете лекува припадъци. За тази цел от плодовете на божура правят гердан, който се носи в продължение на 40 дни. В някои местности на Франция този гердан е познат като броеницата на света Гертруда. Плодовете на божура са вълшебни и лечебни, когато са измити със светена вода, и са нанизани на червен конец с чисто нова игла.

В Китай отглеждат божура като културно растение от около I в. сл.Хр. Използвали ги в медицината, в някои райони ги употребявали и в храната. Китайците дълбоко почитали божурите и ги отглеждали около императорските дворци. На обикновените хора било забранено да отглеждат божури. Изкусните китайски градинари първи започнали селекционна работа с тази култура: през XVI век вече имало повече от 30 скъпо оценявани сортове. Предполага се, че през VII век китайски монаси, проповядващи будизма, са пренесли тревисти и дървовидни сортове божури в Япония. Сортовете, селекционирани от японските градинари, се отличават с особена изисканост и изящни форми и ги наричат "японски".

Още в древността божурът е използван за приготвяне на лекарствени средства, като хранителен продукт, за култови и религиозни цели. В народната медицина препоръчват растението при лечение на ревматизъм, подагра, стомашно-чревни разстройства, кашлица, треска, паралич, епилепсия. В официалната медицина е известна 10% настойка от корените и стъблата на божура, използвана при безсъние, главоболие, за повишение на работоспособността. Поради наличието на биологически активни елементи - хром и стронций в корените на божура, в Китай цветето се използва в състава на противоракови средства.

Галантният китаец подарява божур на годеницата си, за да достави удоволствие и да изрази любовта си. Ако дамата приеме неговото цвете, това означава, че приема неговото предложение. В страната има градини с най-различни сортове божури, защото киитайците приемат за благочестиво занятие отглеждането на това цвете. Обяснимо е и наличието на многобройните легенди за произхода на самото цвете. Сред тях най-популярна е за градинаря Хо-Чи.

"Живял някога един страстен любител на божури, някой-си Хо-Чи. В неговата градина имало толкова различни видове — бели като лебеди, оранжеви — като слънчев залез, тъмно- и светлорозови, яркомалинови, с гладки листенца и къдрави, ароматни и без мирис. И им се любувал от сутрин до вечер. Когато цъфтели, градината му била толкова прекрасна, че дори самият император би му завидял. Но веднъж, край градината минавал синът на един знатен мандарин с приятелите си. Като видял божурите, този грубиян и злосторник се нахвърлил и започнал да удря цветята с пръчка, да ги тъпче с крака. Старецът със сълзи го молел да остави цветята на мира, да не ги унищожава и пречупва, но младежът не спирал. Тогава старецът събрал всичките си сили и на свой ред се нахвърлил върху момчето, набил го и го изгонил от градината. Цветята останали смачкани, изтъпкани, пречупени. Не било възможно да бъде поправено стореното. Трябвало само да се чака, времето да поправи нещата. Старецът седял и горчиво плакал. Изведнъж се появила прелестна девойка. Тя се приближила и го попитала: "Защо плачеш, старче? Моите предци ми оставиха дарбата да съживявам всичко мъртво. Донеси ми малко вода."

Зарадваният старец се втурнал да донесе вода, но по пътя се обърнал и о! чудо. Девойката изчезнала толкова внезапно, колкото се била появила. Но цветята били сто пъти по-прекрасни от преди: простите цветове станали гъсти, едноцветните - пъстри. На един храст имало всевъзможни сортове и багрите им поразявали с яркостта си. Слухът за чудото тръгнал по страната и отвсякъде се стичали хора, за да се полюбуват на чудесно възкръсналите цветя. Но злосторникът Чанг-Ей, когото старецът набил, се ядосал от случилото се, не могъл да преживее обидата и оскърблението и искал на всяка цена да отмъсти на стареца. Наклеветил го и го обвинил в магьосничество. Хванали стареца, хвърлили го в затвора и го осъдили на смърт. Денят за изпълнението на присъдата бил вече определен. В това време Чанг-Ей се напил и със своите другари отново се отправил към градината с божури на стареца, за да стъпче и прекърши тези чудни цветя. Но в същия миг излязъл силен вятър, при неговите пориви всички божури се вдигнали и се превърнали в прелестни млади девойки, облечени в толкова блестящи рокли като листенцата на най-красивите цветове. И една от девойките се обърнала към своите приятелки и казала: "Ние всички сме сестри на цветята. Враговете на Хо-Чи, който толкова усърдно се грижи за цветята, са и наши врагове. Да съберем сили и да се преборим с тях". Тогава всички замахали със своите широки ръкави, роклите им и те започнали да се мятат и се разразил такъв ураган, че небето станало черно и яркият ден се превърнал в най-дълбока нощ. Подхванати от вятъра, Чанг-Ей и приятелите му се удряли в стволовете на дърветата, десетки трънчета се забили в тях, клоните ги удряли и те едвам останали живи, а самият Чанг-Ей бил хвърлен много високо, а после когато паднал в една торна яма, ударът бил толкова силен, че той на минутата издъхнал. Като научил за случилото се, върховният съдия се изплашил, отменил смъртното наказание, простил на стареца и издал строга заповед: "Никой да не докосва нито едно цветче в градината му."

Хо-Чи продължил да си живее мирно, грижейки се за своите цветя и благославяйки паметта на богинята, спасила го от смърт и възкресила неговите цветя. Посивелите му коси станали пак черни, бръчките му изчезнали, а лицето му станало младо и свежо както в далечната му младост. Във всичко се усещало влиянието на неговата прекрасна покровителка. И той блаженствал... Веднъж, любувайки се на току-що разцъфналия божур, подухнал топъл, нежен вятър, по цялата градина се понесло благоухание и се чули божествени звуци. Хо-Чи вдигнал очи и видял младата богиня, спускаща се на розов облак, пред нея летели бели щъркели и розови птици-феникс.

— Хо-Чи — казала му тя, — ти постигна пълното съвършенство. Творецът на Вселената те вика в своите небесни градини, следвай ме!

Хо-Чи стъпил на облака и бавно се понесъл към небето. След него се издигнали колибката му и всичко, което той обичал - дървета, цветя, божури. А от облака се чул глас:

— Този, който обича цветята и ги пази, увеличава своето щастие и ще получи блаженство. А онзи, който се отнася зле с тях и ги унищожава, ще бъде нещастен и подложен на най-строги наказания!

Облакът изчезнал, а във въздуха продължавало да се усеща лек повей. Оттогава селището, където живеел Хо-Чи, е наречено "селището на праведника, който се възнесе жив на небето", а неговата градина - "градината на стоте цвята".

Използвани са интернет текстове и снимки