club50plus.bg

Данни говорят, че така била открита периодичната таблица на химическите елементи, а също строежът на атома, както и двойната спирала на ДНК, съставът на инсулина. Въпреки, че голяма част от хората едва ли ще изобретят в съня си чак толкова велики неща, нищо не пречи да се вглеждаме в своите нощни видения, поне за да видим ценни насоки на своя живот. Както е станало с не малко учени и композитори в близко и по-далечно минало.

През 1913 г холандският учен Фредерик Уилямс Ван Еден прави неочакван експеримент. Той изследва 352 свои сънища, плод на т.нар. “осъзнато сънуване”. В това състояние човек спи и в същото време съзнава, че спи. После си спомня с кристална яснота събития, на които е станал свидетел. Преди 3700 г анонимен вавилонски поет подробно описва състоянието си в “Епосът на Гилгамеш”, като обяснява, че то води до избистряне на мислите и оздравяване на тялото.

Древните египтяни и гърци имали специални храмове за сънуване. Когато искали да получат недвусмислен отговор на данен въпрос, те прекарвали нощта в светилищата. След това жреците тълкували виденията им, за да разбулят скрития им смисъл.

Осъзнатото сънуване стои в основата на някои от най-великите открития на човечеството. Гениални композитори като Моцарт, Бетовен, Вагнер пишели творбите си, докато привидно си почивали. През 1300 г италианският поет Данте Алегиери сънувал странни образи. Няколко години по-късно през 1308 г той започва да пише “Божествена комедия”, в която преразказва и осмисля видяното. Пет века по-късно, пак докато спи, руснакът Дмитрий Менделеев открива периодичния закон за химичните елементи през 1869 г.

По същия начин в началото на миналия век американският ботаник Джеймс Уотсън си представя двойната спирала на ДНК, а през 1920 г канадският лекар д-р Фредерик Бантинг разшифрова химическия състав на инсулина. Две години по-късно, пак насън, датският физик Нилс Бор открива модела на атома, за което по-късно е удостоен с Нобелова награда.