Хлябът съпровожда целия жизнен път на българина от раждането до неговата смърт, в делник и празник, в радост и скръб. Хлябът е дар, молба, жертва, магия, живот.
От незапомнени времена хлябът е основната храна на българина. При замесването му са влагани много пожелания за здраве и добър живот. То е съпровождано от различни обреди –за добро или лошо, за раждане или смърт. Има ли хляб на трапезата, около която се е събрало семейството, има още живот в къщата. „Никой не е по-голям от хляба", казва народът.
В България хлябът е символ и на гостоприемство. Традиция е официалните гости да се посрещат с хляб и сол - хлябът носи щастие, а солта е частицата скръб, без която не може. Разчупената пита от младоженците е знак за властта в семейството - който отчупи по-голямото парче, той „повежда хорото". При раждането на дете се меси пита, която се разчупва с високо вдигнати ръце, за да израсне детето силно и здраво. Първокласниците се посрещат с питка и мед, за да е сладко и изпълнено със смисъл учението. Хлябът съпровожда човека през целия му жизнен път - от раждането до смъртта. При смърт се меси пита "пътнина"- с пита е посрещнат човек на белия свят, с пита се изпраща към вечността.
Все още няма коментари