club50plus.bg

   Благоуханната хризантема за японците е символ на императорска власт. Самото название на цветето "кику" (слънце) говори за почитта към него. Златножълтата хризантема с 16 листенца е изобразена в държавния герб, на националния флаг, на монетите и на висшия японски орден, наричан орден на Хризантемата. Цветето е символ на небесното светило, даващо живот на всичко на земята. Като символ на властта хризантемата се използва отдавна, най-вероятно още през ХІІ век, доказателство за което служи първото нейно изображение върху острието на сабята на управляващия по това време микадо. За произхода на хризантемата има стара легенда, която гласи:

"В древни времена в Китай управлявал жесток император. Той научил, че на един от близките острови има хризантема, от чийто сок може да се приготви вълшебен елексир. Цветето може да откъсне човек с чисто сърце и добри намерения. Императорът и неговите придворни били толкова много грешни, че придворният лекар ги посъветвал да изпратят на острова 300 юноши и девойки. Младежите, очаровани от природата, основали нова държава - Япония и не се върнали при жестокия император. "

   С хризантемата в Япония е свързан и един от най-любимите национални празници - празникът на хризантемата - девети септември. На този ден в храма Сенсо, Асакуза, се провежда тържествена церемония в нейна чест. Всички подаряват хризантеми на Буда и тръгвайки си вземат със себе си за дома осветени стръкчета от нея. Смята се, че тя прогонва злите духове, болестите и нещастията. Провеждан от края на периода Едо (ХVІІ век), днес празникът е прераснал във Фестивал, който честват в цялата страна. В деня на хризантемата се правят кукли в човешки ръст от свеж цвят, с богата гама разцветки и форми.

   Не по-малко любима е хризантемата и в Китай, където любовта към цветята, особено при жените е много разпространена. Китайката смята костюма си непълен, ако не украси своите черни блестящи коси с цвете. Единствено на вдовиците, по-млади от 40 години, не се разрешава да носят цвете. Китайците наричат с името на хризантемата деветия месец на годината, а деветият ден от този месец е празничен. Съществуват народни поверия, че откъснатата в този ден хризантема има магическа сила. Любувайки се на хризантемите, китайци и японци не забравят и да ги употребяват в кухнята си. От листенцата им правят салата. Главното в хризантемата обаче не са нейните кулинарни, а естетически достойнства. Последните цветя на годината се появяват с първите застудявания и затова са по есенно студени и привлекателни.

   В Китай хризантемата е символ на мъдрост и дълголетие, в Япония - на щастие, успех, късмет; във Виетнам - на душевна чистота и бистър разум.   В Европа хризантемата била донесена за първи път още през ХVІІ век - през 1676 г. в Англия от холандеца Рееде, но тогава тя останала там и все още малцина я познавали. Прието е да се смята, че реално хризантемата е донесена през 1789 г., когато капитан Пиер Бланшар я донесъл в Марсел.

   През 1829-а градинарят от Тулуза Берние започнал да отглежда хризантеми чрез семена. Получил няколко нови, красиво обагрени разновидности. Едва след половин столетие обаче, когато вече се отглеждали над 300 разновидности, хризантемата станала едно от любимите зимни цветя в Европа. Първи й обърнали внимание англичаните, за което говори празникът в Кристалния дворец в Лондон по случай рождения ден на Шилер през 1859 г., когато бюста на великия писател бил отрупан с хиляди хризантеми с най-разнообразна форма и багра.

   В Европа хризантемите се възприемат и като символ на дълбока печал. Французите, почитайки мъртвите, поставят на гроба и около него венци или стръкове, понякога и цъфтящи растения в саксия. В Италия също смятат хризантемата за цвете на мъртвите, на скръбта. Разказват и едно тъжно предание.

   "Живяла някога, преди много години в едно малко италианско градче бедна жена. Мъжът й пропивал всичко, а тя работела до изнемога, за да купи парче хляб. Единственото й утешение, което й давало сили да се бори, бил мъничкият Пиерино. Жената живеела само за него. Но злата съдба я преследвала. Детето се разболяло и умряло. В отчаянието си жената не искала да живее повече. Закарали я в болница в треска и два месеца тя се намирала между живота и смъртта. Но оздравяла и постепенно времето започнало да лекува душевната й рана. Тя се върнала при мъжа си и пак се проточили горчиви, безнадеждни дни. Нямало го вече нейното момченце, жената живеела със скръбта си и мечтаела само да спести достатъчно пари, за да купи железен кръст за гроба на Пиерино. Продала обеците си и венчалната си халка, но парите не стигали. Тя работела и продължавала да пести. Всяка неделя, всеки празник отивала на гроба на детето си. По пътя събирала полски цвета, с които го украсявала. Чрез цветята тя сякаш общувала с душата на скъпото си дете. Но настъпили студовете. Полските цветя замръзнали, нямала пари да купи цветя от магазина. Помолила продавачите да й продадат, а тя да им плаща редовно по малко, но те не се съгласили. И веднъж, връщайки се отчаяна от гробището, тя си спомнила, че у дома, на скрина има букет сухи цветя, завещани от покойната й майка. Букетът бил подарен на майка й от нейния мъж в деня на сватбата им, носел щастие през целия й живот. Умирайки, тя заръчала на дъщеря си да го пази и да не го дава на никого. За този именно букет си спомнила бедната жена и решила въпреки молбата на майка й, все пак да го отнесе на гроба на Пиерино вместо полските цветя. Срамувайки се от богатите, които носели красиви живи цветя на гробовете на своите близки, тя скрила букета с шала си, сложила го на гроба и плачейки помолила майка си да й прости, че постъпила против волята й. Горещите сълзи оросявали букета и попивали в земята, а жената плачела и се молела на Твореца, Изцелителя и Утешителя на всички скърбящи. Косите й закривали почти целия гроб. И изведнъж се случило чудо. Гробът се покрил с великолепни, с всички цветове живи хризантеми и от тях се носел горчивият им аромат, сякаш показвайки тяхната печал. Кой ги бе посадил тук, откъде се бяха взели... Между тях лежал букета с избелели цветове, който жената донесла... И оттогава всяка година, около издигнатия най-накрая прекрасен железен кръст, цъфтят тези удивителни цветя, а бедната майка лее сълзи, вярва и се надява..."

Х р и з а н т е м и т е - горди, многолики източни принцеси, продължават да привличат погледи и чувства, внушават спокойствие и хармония, с тях преоткриваме традиция, реалност и дух без суета и без край.

Текстът е подготвен с помощта на интернет материали