Освен като вкусен плод, римляните взимали ягодата като символ на богинята Венера, заради яркия червен цвят на любовта и сърцевидната й форма. Една от фаворитките на Наполеон Бонапарт, мадам Талиен, обичала да се къпе във вана с ягоди, за да поддържа красотата си. Но историята съобщава и за обречена любов, свързана с ягодата. Тя била избродирана на кърпичката на Дездемона, която изиграла фатална роля в съдбата между Отело и любимата му. Култ към ягодата съществува и днес в Бавария, където по време на зреенето й закичвали рогата на животните с кошнички пълни със сладкия плод за здраве и плодородие.
Древните римляни вярвали, че красивият нежен плод, наричан от тях fraga, е дар от богинята Помона и очаквали с нетърпение настъпването на пролетта, за да могат отново да се насладят на несравнимия му вкус и аромат. Аромат, в който се смесват ухания на гора и природа, и който прави ягодата желана в толкова много ястия – не само сладкиши, но и за плодови салати, предястия, дори основни блюда. Червеният плод е не само вкусен, но е и удоволствие за окото.
Ягодата е адаптивен плод и е разпространена по цял свят – без Африка и Австралия. Още когато конквистадорите на Христофор Колумб стъпили в Новия свят – Америка, установили, че индианците си похапвали целогодишно от този плод и даже приготвяли царевични питки с ягодов пълнеж. Нещо като днешния кроасан. Затова днес най-голям производител на ягоди в света е, разбира се, Калифорния.
.
Все още няма коментари