club50plus.bg

По времето на Христофор Колумб на Карибските острови започва Историята на рома. Тази история е  тясно свързана със захарта и нейното производство. Екипажът на Колумб при връщането си от втората експедици в Карибите през 1493 донесъл и растението захарна тръстика, което променя икономиката на целия регион. Променя и културата на пиене в целия свят.

Захарната тръстика процъфтява в топлия и влажен район на Карибско море. Колонистите на Карибските острови, специално в Барбадос, скоро забелязали че от меласата (остатъка от преработената захарна тръстика) е възможно да се дестилира вкусна алкохолна напитка.

Някъде през 1672 питието било наименовано "ром" - име, което е останало и до днес. Смята се, че произходът му е от думата RUMBULLION, която на английския провинциален жаргон от онова време е означавала врява или шум. Друго име на напитката от този период е "Kill Devil" което се отнасяло с еднакава сила и към силния махмурлук след пиенето на ром, и към вярването, че напитката има лечебен ефект. Във Франция използват името "rhum", а в Испания "ron".

Заселниците на Карибските острови пиели ром, за да лекуват различни заболявания, типични за тропическия климат, а собствениците на захарни плантации продавали напитката с големи отстъпки на военните кораби с цел да ги задържат за повече време в района, като предпазна мярка срещу пирати. Моряците бързо свикнали с рома поради една много важна причина - ромът се запазвал много по-лесно и оставал в добро състояние много по-дълго от водата и бирата, а в някои случаи след дълги пътешествия вкусът на отлежалия ром дори се подобрявал. Така през 30-те години на 18 век Британският флот въвел дневна дажба от около 300 мл 80-процентен ром на всеки моряк. Поради големия брой проблеми, свързани с препиване във флота, през 1740 година адмирал Върнън (по прякор "Old Grog") въвел практиката ромът да се разрежда с вода, откъдето произлиза напитката "грог". Дневната дажба на всеки моряк била 70мл ром, разреден със 150 мл вода. Тази традиция остава в сила до 28 Януари 1970 година, когато е отменена от британския парламент. Денят, в който церемонията била изпълнена за последен път, бил обявен за ден на черната глътка.

Друг интересен факт, свързан с британския флот: за да съхранят тялото на адмирал Нелсън след битката при Трафалгар през 1805 г., моряците го поставили в бъчва с ром и така огнената напитка получила още едно име - "Кръвта на Нелсън".

Постепенно ромът започнал да се разпространява по целия свят. Британските острови изнасяли ром за Великобритания, където го използвали широко като съставка за различни пуншове и където през 18 век ромът е по-популярен дори от традициония джин. По същото време, британският парламент забранил на колониите да търгуват с алкохол помежду си и започнала практиката към Северна Америка да се изнася меласа, от която впоследствие се дестилирал ром. Така се появявил т.нар. "робски триъгълник" - меласата се превозвала до Ню Инглънд, където от нея произвеждали ром. Ромът се транспортирал към Западна Африка където го разменяли за роби, а робите били изпращани да работят в захарните плантации на Карибските острови и в Америка.

С въвеждането на нови методи за производство на захар от захарно цвекло, търсенето на захар в Европа намаляло. Това довело до намаляване на производството на захарна тръстика и съответно - на ром. В началото на 20 век ромът временно загубил позиците си на популярна напитка и почти не се употребявал в Америка и Европа до втората половина на века, когато с развитието на туризма започнал голям приток на хора към Карибските острови. Там ромът все още бил доминиращ.

Постепенно нарастнала популярноста на коктейлите, направени с ром. Отлежали марки ром замествали успешно уиски, коняк и други висококачествени напитки. Силните ромове от Гвиана и Ямайка могат да задоволят вкуса на всеки почитател на уиски, докато изтънчените ромове от Мартиника и Гваделупа биха впечатлили дори ценителите на скъпи френски коняци. Не малка заслуга за "възраждането" на "слънчевата напитка" имало обстоятелството, че я предпочитали известни личности на 20-то столетие - политици, артисти, писатели. Сред тях били легендарният британски премиер Уинстън Чърчил и американският писател Ърнест Хемингуей. Двамата се наслаждавали на котейлите с бял карибски ром.