club50plus.bg

Доклад, публикуван в списание Nature, показва, че стандартният въпрос на детективите от телевизионните филми - "Можете ли да си спомните някакво необичайно поведение в дните преди убийството" всъщност може да е основата на фундаментално познание за начина на функциониране на мозъка; поне в някои случаи.

Констатациите се вписват в това, което учените наричат теория на паметта: паметта представлява сложен и адаптивен процес на непрекъснато актуализиране на съхранените данни, на база предлоположение, кое от това знание би могло да бъде важно за човека в бъдеще.

Новото изследване показва, че в човешката памет съществува пространство, побиращо привидно банални моменти като гледки, звуци и наблюдения, събрани "за всеки случай".

Консолидация със задна дата.

В по-ранни етапи на изследването, учените са открили достатъчно доказателства за съществуването на този "файл" в животни и хора, наричайки го "Консолидация със задна дата". Новото изследване показва, че употребата на информация от това пространство се прилага избирателно и на базата на финно дефинирана структура от взаимовръзки между конкретно събитие и съхранените у мозъка данни.

Проучването, направено в университета в Ню Йорк, имало няколко етапа. В първия от тях, 119 участника били поставени пред компютър, докато гледат превъртането на фотографии, които трябвало да категоризират с някакъв инструмент (чук, нож, стълба), или животно (кон, орел, кенгуру). Били им показани 30 инструмента и 30 животни в неподреден ред.

Пет минути по-късно, мъжете и жените отново били поставени пред компютър, само че този път с поставени електроди, прикрепени към китката. Изследователският екип, ръководен от Йозеф Дънсмор, заложили малък електромагнитен удар за всеки човек, който бил неприятен, но не болезнен за участника. След това участниците категоризирани нов набор от 60 фотографии, 30 инструменти и 30 животни, отново в случаен ред. Половината от участниците в групата получили шок повечето пъти, когато видели животно, а другата половина - повечето пъти, когато видели инструмент.

При анализирането на резултатите от изследването, хората били запитани, каква част от снимките си спомнят. Емоционалното преживяване на малките електромагнитни удари засилили и консервирали спомените на неща, които в онзи момент изглеждали банални. Д-р Дънсмор отбелязва, че колкото повече време минава от проведения опит, толкова по-детайлни стават "травмиращите" спомени. Повече въпроси, отколкото отговори. 

Това откритие поставя поне толкова въпроси, на колкото и отговаря. Най-фундаменталният сред тях е колко време мозъкът ни съхранява тази информация в своя файл "за всеки случай". Какво дефинира някои спомени като твърде слаби, за да бъдат "консолидирани"? Как избира, кои спомени да укрепи и утвърди в паметта и кои - да отслаби и изтрие? Как някои нови преживявания надграждат и засилват съхранени във файла спомени?

​Детективите от телевизионните сериали ще искат да знаят, така е и с учените. "Всички въпроси ще проверим с по-нататъшни изследвания", твърди д-р Дънмор.