club50plus.bg

Фортуна била древноримска богиня на съдбата и щастието, на непостоянството и несигурността. В нейната божествена същност били заложени основните идеи на институцията лотария. Тази крилата дама обикновено се изобрязява застанала върху кълбо или колело, символ на превратностите на съдбата – първообраз на лототрона. Тя винаги била изобразявана забулена и това не се нуждае от обяснение – късметът трябва да бъде скрит. Съдържанието на рога на изобилието в ръцете на Фортуна е готово да премине в ръцете на всеки смъртен.

Хазартните игри са познати от дълбока древност. Още жреците са разигравали лотарии и за да вземат важно решение, те теглели жребий. В античния Рим императорът и патрициите се развличали като провеждали лотария по повод на Сатурналия – седемдневни всенародни празници в чест на Сатурн. Те се провеждали след приключване на полската работа и се отличавали с разюздано веселие. На участниците в Сатурналия се раздавали безплатни билети и всеки от тях носел някаква печалба.

Официалната история на лотарията започва с тегленето на томбола, което устройва вдовицата на холандския художник Ван Дайк. През февруари 1466 г в чест на 25-годишнината от смъртта на съпруга си, тя организирала томбола. Приходите от продадените билети били предназначени за градските бездомници.

През 1520 г кралят на Франция, Франциск І, узаконява пускането в продажба на лотарийни билети и провеждането на тиражи в Париж, Страсбург, Лион, Бордо и Лил. Примерът му е последван от италианците, през 1566 г от англичаните. Колелото на лотариите се завърта и спирането му става невъзможно. Хората са готови да залагат на всичко. За да обуздае нездравните страсти, през 1590 г главата на Светия престол подписва едикт за отлъчване от църквата на всеки, дръзнал да вземе участие в такова греховно дело като лотарията.

Но и това не помогнало да се заздравят нравите - там, където мирише на пари, благородството изчезва. Още повече в кралските дворци. Френският крал Луи ХІV не се поколебава нито за миг по време на тегленето на Голямата награда и я присъжда на себе си, а две други, по-малки награди, връчва на съпругата си и на престолонаследника. Така предизвиква нечувана ярост у излъганите участници. Тогава изплашеният венценосец връща парите и организира ново разиграване. Друг крал се разпорежда с набраните средства от лотариите далеч по-справедливо. С помощта на лотарията Луи ХІІ, който е и милански херцог, издига известната Миланска катедрала.