Карл Май , бащата на Винету


093000.0

Normal_karl-may

Карл Май е авторът на книги, с които поколения българи свързват своето детство. Във верме, в което интернет не съществуваше, а книгата беше едно от основните развлечения, приключенията на Винету и Поразяващата ръка, караха малки и не толкова малки любители на приключенията и хубавата книга да минават граници, които не бяха отворени и да изживяват вълнуващи авантюри сред непознатите прерии на Дивия Запад. Едва ли има някой над 30, който да не е чувал за Клеки-Петра, , Инчу Чуна, Олд Файърхенд и Олд Шетърхенд.

Но колко хора знаят, че :

* Карл Май е бил сляп до 4-5 годишна възраст, ослепял като пеленаче от недохранване.

* Като младеж е служил като барабанчик в милицията на родния си град Ернсттал, кралство Саксония, и по това време е бил принуден да научи наизуст географска книга с обем 500 страници.

* Неколкократно е обвиняван за кражби на различни предмети. Лежал е няколко пъти в затвора, с обща продължителност 7 години и половина. За кражби и измами.

* Имал е слабост към жените и не се е притеснявал да прелъстява омъжени дами.

* В продължение на две години е бил част от театрална трупа, с която е обикалял страната.

* Описва живота на индианците, без да има ни най-малка представа от него, което лишава книгите му от всякаква автентичност. Посещава Америка едва през 1908 година, цели 33 години след като започва да пише за Дивия Запад.

* Романите му не са никак популярни в САЩ. Радват се на интерес най-вече в родината на писателя - Германия и в Източна Европа.

* Сред най-големите почитатели на творчеството му са Адолф Хитлер и Алберт Айнщайн.

 Winnetou__ShatterhandИ макар тези факти да правят образа на човека Карл Май да изглежда не съвсем положителен, а творбите му - лишени от истинност, що се отнася до конкретика на описания и детайли, безспорен е фактът, че неговите романи, освен увлекателни и завладяващи, са извор на човечност и доброта, на приятелство и взаимопомощ.

Ценности, в които и човекът, и творецът безусловно е вярвал.


Създадена на 30.03.2012 г.

Коментари

Все още няма коментари