Легендите за красивото нежно цвете са много
Легендите за нежното красиво цвете, което в ранна пролет се синее в гората и разнася благоухания или краси балкона и двора ни в култивирания му вид, са много.
Романтиката на древните свърза появата на цветето с богинята на любовта Афродита. Докато се къпела в едно езеро, богинята на любовта забелязала, че от брега, скрити в храстите, я наблюдават смъртни мъже. Разгневила се люто красавицата и помолила върховния бог Зевс да ги накаже строго. Гръмовержецът превърнал любопитните мъже в теменужки, защото оприличавал цветовете на синьото звете на очи и устни.
Друга легенда разказва, че богинята на природата и плодородието Прозерпина беряла диви теменужки, за да ги поднесе на баща си Юпитер и както правела букетчета на поляната я нападнал и отвлякъл Плутон - царят на подземното царство. Докато я носел към владенията си от ръката й паднали няколко теменужени цвята и там, където те докоснали земята днес се намира италианския остров Сицилия. Цветето толкова се харесало на сицилианците, че те го увековечили върху монетите си.
Рицарите от времето на крал Артур пък приписвали на теменужката магически сили. По броя на цветчетата и техните окраски те гадаели бъдещето.
Векове по-късно християните намират божествен знак в трицветието на теменужката и я наричат „цвете на светата троица". Затова не е никак случайно, че редом до здравеца, по Великден теменужката е най-разпространеното цвете. Дори българските поверия казват, че в неделята преди Великден, на Цветница, всеки трябва да засади в дома си теменужка.
Древногръцките митове разказват, че една от дъщерите на Атлас привлякла страстно бога на любовта Аполон. Но колкото и да я преследвал красавецът, тя оставала непреклонна и не отвръщала на любовта му. Аполон обаче бил много упорит и девойката се обърнала с молба към гръмовержеца да я защити от любовните набези. Зевс я превърнал в нежна ухаеща теменужка и я скрил под сенките на гората. Затова дивите теменужки растат и под сенките на дърветата.
Французите свързват виолетовото цвете с любовта на императора Наполеон към Жозефина. Когато я посрещал в Нотр Дам той й поднесъл букет от виолетови теменужки, в чийто център, с бели цветя, била оформена нейната буква "J". И се превърнало в традиция всяка година в деня на сватбата им да й подарява букет от уханните цветя. След смъртта й застлал горба й в Малмезон с теменужен килим.
Но безспорно най-първата легенда за теменужката е свързана с първия човек – Адам. Когато Господ изгонил Адам от Рая, той заплакал горчиво и сълзите му се превърнали в диви теменужки.
Все още няма коментари