club50plus.bg

ОТ УРОЦИ ПО МАСТУРБАЦИЯ – ДО ОТКРОВЕНА ПОРНОГРАФИЯ

            Всеки със снизходителна усмивка се връща към спомена за прехода от детството към пуберитета, когато самостоятелно, или с „подсказване” от батковци и каки взема първите си уроци по секс. Естествено, под ключ и със самия себе си, като осъзнава, че удоволствието е в собствените му ръце. И се започва сагата на „палавите ръчички”, приключваща обикновено с първия истински секс. Към този мил спомен ме наведе публикация в мрежата за това, че в рамките на програмата за сексуална просвета на юноши и девойки над 14 годишна възраст в училища на скандинавските страни и дори в пуританска, католическа Испания са въведени занятия по мастурбация. Естествено под благовидния предлог за „предотвратяване на случаи на нежелана бременност и избягване на по-тежки проблеми”. Дори на шега наричали програмата по самоопипване „Чисти ръце”. Провокиран бях от любопитството, дали занятията са само теоретически, или практически? Изпитват ли се учениците и слагат ли им оценки? Какво трябва да направят, та да получат отлична оценка?

            Естествено нямам морални възражения към благородния замисъл на този почин, но допускам, че с подобни начинания не биха намалили броя на нежеланите бремености. След като при някои скорозрели малцинства първото бебе проплаква на 11-12 години, без прелюдията на сексуалното самоопознаване. Мастурбацията не се нуждае от преподаване, защото всеки я открива в интимността на личния си живот. Изваждайки секса от спалнята и излагайки го на показ пред всички, няма да го либерализираме. Защото просто го опошляваме до нивото на този в пещерата, когато първобитниите хора са се сношавали подобно на маймуните в зоопарка. Може би преподаването на мастурбация преборва глупавите предрасъдъци към онанизма, наложени ни от религиите. Време му било казват, защото се водели от идеята за отхвърляне на религиозните и идеологически табута и забрани, потискали открай време сексуалния живот и причинили страдания на безброй жени и на сексуалните малцинства, претендиращи днес за пълно равноправие. В западните страни това движение е постигнало завидни резултати през последните 4-5 десетилетия, докато при другите култури, особено ислямската е обострило още повече  забраните и преследванията. Почти напълно се е наложила идеята, че всичко което вършат, или на вършат помежду си пълнолетните, стига да не е под забрана от закона е въпрос на свободно и самостоятелно решение, тяхно изключетелно право и никой, започвайки от държавата и стигайки до църквата не може да им се меси. Всичко това е забележителен напредък. Но ще сгрешим, заедно с инициаторите на това освободително движение, ако мислим, че като отнемем тайнството на еротиката с присъщия  свян, потайност и обредност, идващи през вековете, сексът ще се превърне в нормална и здравословна практика на обществото. Това е интимна, тайна област и трябва да се погрижим да остане такава, като израз на цивилизованост и култура. Необузданият и неограничен по никакакъв начин секс, често води до насилие, тъй като в него избуяват най-разрушителните човешки инстинкти. Идеалното е, когато в границите, в които се разгръща сексуалния живот, мъжете и жените да изживяват нормално копнежите и фантазиите си, без да се чувстват застрашени, или отритнати, като се предпазва сексуалния им живот от опошляване. А това е нормалната еротика, със своите обреди и фантазии, с потайната си природа, поднесена дори с доза театралност. Тя е продукт на висока цивилизованост, явление немислимо в недодяланите първобитни общности и индивиди.

            Но в наши дни, да правиш любов е вече много по-близо до порнографията, отколкото до еротиката. И парадоксално това е последица от слободията в принизяването и опошляването му. Основен принос в това има литературата, изкуството и медиите. Преди години списването на порнографски романи бе патент за мъжете, но женския пол активно го измества от завоюваните позиции. Благодарение на борбените дами, зайците, лъвовете, маймуните бонабо, хипопотамите и други свърхнадарени представители на  животинското царство са се сдобили със съперници от иначе некадърния в сексуално отношение човешки вид. Някои самки мерят сили на равна нога с тях и стигат до впечатляващите над 1000 сношения за денонощие, подобаващо документирани от безстрастните камери и влизат в рекордите на Гинес в тази категория. Романът „50 нюанса в сиво” на Е.Л. Джеймс, наречен от някои „литературния вибратор” е светкавично филмиран и вече тече ТВ сериал в два сезона. Със своите 70 млн. тираж му дишат праха романите на Дан Браун, „Хари Потър” на Роулинг, и горката „Лолита” на Набоков. Четейки подобни „творби” установяваш, че в повторението си на едни и същи сцени и актове те заприличват на студен, клиничен медицински доклад. Секс в клубове,  в Булонския лес, в ложата на Операта, на връх Айфеловата кула, край шосето, във входовете на жилищни блокове, на задната седалка, в самолета при полет, или с посредничество на „приятел”, който води в квартирата десетки желаещи, с които героинята се справя за броени часове. Сексът вече е спорт, привичка, бройки и необуздано практикуване, без да е налице дори клинична нимфомания. Лишени от лице, име и история, мъжете и жените шестват из страниците и по екрана просто като двукраки полови органи.

Скандалното в подобна „литература”, сътворена от жени е, че приемайки серийния секс като чисто плътско упражнение, необвързано с чувства и вълнения не е вече само мъжка привилегия. Но защо го правят? Само за пари ли? Най-стъписващото в подобни книги е студенината на изложението. Стила е делови, със сктремеж към пределна яснота. В тези страници сексът нито възбужда, нито въодушевява, а направо потиска. Оргазмът е механичен, примирен и безрадостен. И самите героини често признават, че не чувстват пълно удоволетворение. Мачисткото убеждение, че удоволствието в секса идвало от разнообразието не е никак убедително.

Занятията по мастурбация за подрастващите може би изглеждат смела стъпка в борбата срущу предрасъдъците в сексуалните отношения. Но в същност те десекрализират сексуалния живот и го превръщат в обикновена  физиология, както храненето и естествените отделителни нужди, или в най- обикновена гимнастика. Отвращавайки ги от здравословния секс, осветен от еротиката ще подтикнат младите да търсят удоволствие другаде, обикновено в алкохола, наркотиците и насилието. Плътската любов трябва да обогатява човешкия живот и да го прави прекрасен и цивилизован. Вместо да я излагаме на показ по улиците посред бял ден следва да съхраним интимността и потайността и. Защото те вдъхват на влюбените божествено самочувствие и ги доближават до боговете в неповторимите и незабравими мигове на взаимен копнеж и споделена страст.

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

Djani.blog.bg