club50plus.bg

Град Калязин е разположен на десния бряг на река Волга. Както повечето градове, така и Калязин израснал около манастира „Св. Николай Чудотворец”. Градът бил търговско и занаятчийско селище векове наред. Но с идването на съветската власт, през 1939 година Сталин решил да го превърне в изкуствено езеро. Много сгради били разрушени и водата, която заляла града го разделила на две части. Манастирският комплекс също пострадал от решението на властта и сградите му били разрушени,  останала само Николската катедрала, която се озовала частично под вода.

Правителството взело решение тя също да бъде взривена.Подготовката по взривяването била почти привършена, когато един от архитектите предложил камбанарията да бъде запазена и превърната във фар, тъй като на това място видимостта към Волга е много слаба, а от височината на кулата ще може да се контролира воводемът. Предложението било прието, но при свалянето на камбаната, тя се откъснала и разрушавайки преградите, паднала в подземието на камбанарията. Падането й предизвикало заливане на камбанарията и властите оставили постройката така, както е - почти потънала.  

От тогава местните разказват, че когато предстои някакво важно събитие камбаната зазвънява под вода. Така камбанения звън известил започването на Втората световна война. Плуващите наоколо момчета чули звън подводата и на 22 юни 1941 година хитлеристка Германия нападнала СССР. По време на войната първоначално камбанарията била използвана като парашутна кула, а след като от там паднала млада девойка и намерила смъртта си, тя била затворена и достъпът до нея забранен.

Кулата, която величествено се издига от водата като символ на оцеляването и на небесното, днес наричат Калязинската камбанария, някои - Руската Атлантида.

Интересът към потъналата кула бил голям, както от местните, които почитали християнския храм, така и от туристите, които се стичали да видят потъналата камбанария. Затова съветските власти решили да укрепят останките от манастира. За да се обезопаси мястото около него бил създаден насипен остров и изграден дървен кей.

Днес до нея може да се стигне с лодка, а когато през зимата студ скове водите, някои смелчаци прекосяват леда, за да стигнат пеша до уникалния потънал храм.