Не просто танц, а емоция, която разказва преживяване, емоция която се предава и увлича. Музикална поема в огнен ритъм. Или просто - танго. Но знаете ли, че тангото не е единствено танц. Танго (с ударение на "о") е жанр в изкуството. Освен танц танго, съществува поезия танго и музика стил танго.
Тангото датира официално от втората половина на XIX век, когато възниква сред простолюдието на Буенос Айрес, Аржентина и Монтевидео, Уругвай. С течение на времето обаче се развива и усъвършенства и добива по-висок социален статус и огромна популярност на няколко континента. През 1902-а в столицата на Европа - Париж, има 100 школи, в които се учи танго, а десетина години по-късно танцът е абсолютен хит в цяла Европа.
Любопитен факт е, че първите танцьори на танго били мъже, а най-характерният инструмент за изпълнението му и до днес е бандонеонът. И, макар че някои може да твърдят, че има само едно танго, в действителност, има няколко форми на тангото и дори няколко стила в аржентинското танго. Има и различни аржентински танго ритми, които изискват промени в тялото, във връзката и движението.
В началото на деветнадесети век танците били позиционирани и изпълнявани по начин, който изисква партньорите да бъдат един срещу друг, но на известно разстояние.Тези танци били наричани 'контраданца'. Контактът между двамата се е ограничавал до докосване на ръцете и то само в определени моменти от танца.
Съществували и т.нар. 'кръгови танци', при които, както подсказва наименованието им, движението ставало в кръг.
първите изпълнители на танго били мъже,
Виенският валс и кадрилата са тези, които изместват контраданца от балните зали. Виенският валс е първият танц, който позволявал по-близка позиция на партньорите, а полката става вторият танц в Европа, използващ 'скандалния нов способ'. Тангото изцяло използва този скандален нов способ, като различните видове танго имат и разлика в начина, по който се води танцът, както и във функцията на двамата партньори.
Танцьорите, занимаващи се професионално с танго са запознати с международното (състезателно) танго и представят тангото, създадено в Англия или стилизираната версия — американското бално танго. Аржентинските танцьори изпълняват различните видове аржентинско танго, като апиладо, танго нуево, танго салон, милонга, танго-валс, кандомбе.
Родината на този чувствен танц, Аржентина, му е дала неограничени възможности на импровизацията. Ако американското или международното танго са с ясно определена учебна програма и танцьорите научават конкретни стъпки и вариации за състезанията, то аржентинско танго представлява социалeн импровизаторски танц, в който водещият, кавалерът, е отговорен да знае и визуализира всяка стъпка, която подава на дамата, която го следва, като запазва баланса си и непрекъснато поддържа контакт и "слуша" за реакцията на дамата.
Ролята на кавалера е не просто водеща, той освен че направлява дамата си, я предпазва и един вид - обгрижва на дансинга. Дамата, от своя страна, трябва да следи движенията на партньора си, да ги следва и да съобразява пространството, което му оставя. Основното е синхронът между двамата, както и емоционалната спойка. Всеки, който е наблюдавал танго знае, че партньорите, които имат добра хармония помежду си, успяват да предадат чувството и да въздействат по един необикновен начин на околните.
11 декември е световният ден на тангото.
Танго, според етимологията на думата, означава:
- Място, където се доят кравите или се продава мляко;
- Място, където свирят и танцуват афроамериканци;
- Място, където в древноста биват събирани чернокожи преди да ги натоварят по корабите; робовладелско тържище;
- Произлиза от mtango, което в африканския език кимбунду означава кръжец, затворено място;
- Произлиза shangó, богът на мълниите в митологията на йоруба, Нигерия;
- В мисионерските колонии на йезуитите — вид гостоприемница;
- Вид перкусионен инструмент и танцът, който придружава удрянето му;
- Цигански или андалуски танц.Най сгранното е че през 69-та година в америка е позволена поза 69.
Все още няма коментари