Време за бебета в природата

Защо бебетата в природата идват през пролетта

Normal_kuchenca1 — снимка Ивета Парушева

Не всички, но повечето. Първоначалната причина за хормоналните промени през пролетта е бебетата да се родят в такова време, когато имат най-големи шансове да оцелея, защото зимният студ си отива и отново има достатъчно храна за тяхното изхранване и отглеждане. Науката доказва, че тази биологична програма функционира и днес – от благодатния май до късно наесен се зачеват бебетата. Те се раждат през февруари или март, когато постепенно отново става по-топло и природата дава шансове да се отгледа новото поколение.

Гората се изпълва с новите си жители: Първите бебета-животни щастливи откриват горите и поляните, подушват любопитно с муцунки, потракват с човчици във въздуха. Две малки зайчета са се сгушили плътно едно до друго и чакат с нетърпение да се върне майка им. Тогава тя ще им даде да сучат вкусно питателно мляко. Малкото сърне е съвсем само на поляната. Поне така изглежда на пръв поглед. Грижливата му майка обаче винаги е наблизо и е готова да се притече на помощ на малкото “Бамби”.

Още от малко бухалчето има в изобилие перушинка, която да го топли. Тя обаче ще окапе не след дълго, за да бъде заместена от светлокафяви пера. Тогава малкото ще се научи как се ловят мишки.

Козите са много любопитни и истински майстори в катеренето и в игрите. Веднага след като се появи на бял свят, малката козичка започва да подскача жизнерадостно насам-натам. След известно време тя ще стане още по-уверена в движенията си и дори ще се катери по дърветата.

Малкото патенце най-много обича да ходи насам-натам, опознавайки средата си. Плуването също е сред интересните му занимания. И с двете дейности то се справя добре още след излюпването си.

Стомахчетата на малките катерички са истински бездънни чувалчета! След като майка им ги е кърмила два месеца, здравите им зъбки вече са пораснали и готови да строшат черупката на всяка ядка.

На малките вълчета глутницата внушава още от самото начало къде им е мястото в групата и от това зависи тяхното социално поведение. На вълците е чужд егоизмът, те имат необикновено развито чувство за колективност и взаимопомощ, което им помага да оцелеят. Когато, да речем, по-голямото вълче тормози по-малкото и по-слабото “родителят” го наказва с болезнено ухапване. На всичко това и на още много неща предстои да се научат малките.