club50plus.bg

Сврачата болест може да е сигнал за недостиг в организма, но и психично разстройство

„Изглежда има недостиг на целулоза в храната" – компетентно обясни една майка от детската площадка, където внукът ми обича да играе.

Нейният малък син непрекъснато се опитваше да отхапе кора от дърво – напоследък в столицата използват дървесни кори не само за оформяне на цветните лехи в някои паркове, но и като мека настилка за детски площадки.

Сигурно и вие сте чували подобни обяснения – яде ли камъчета, тебешир и дори пръст, трябва му калций, яде ли хартия или дърво – не му достига целулозата.
Децата пъхат какво ли не в устата си, ще кажете вие. Да, така е, защото чисто новият и непознат свят трябва не само да се пипне, но и да се опита на вкус.

Тук обаче става дума за упорити повтарящи се опити, за страстно и неконтролируемо желание да го отхапе и сдъвче, не само да го вкуси. Точно като при бременните – жените знаят, неистовото желание за определена храна те кара да обърнеш света, но да си я набавиш. Ягоди посред зима, например. Или шоколад посред нощ, когато запасите са свършили и няма нито един отворен магазин.
Пушачите също знаят какво е да останеш без цигари, но това вече си е наркомания. Мястото ѝ не е в този текст, макар неистовостта да е същата.

Реших да поровя из мрежата и да разбера дали изводите на майки и баби имат някакво научно потвърждение. Да, изследователите наистина се занимават с темата. Защото явлението се среща често и дори

има своето наименование – пика, или извратен вкус

и е класифицирана болестна единица.
Pica на латински е сврака – нали знаете как тя събира какво ли не и се опитва да го яде. За да ти сложат обаче такава диагноза, трябва да си наистина пристрастен към нещо свраче – поне един месец да си практикувал странния си вкус.

Освен по-тривиалните кал, тебешир и хартия, има хора, които ядат наистина странни неща.

Една британка изяжда на седмица по една... възглавничка за диван. Е, не цялата, а парчетата пяна от рода на дунапрена, с която тя е пълна. Хапва си ги като чипс, посяга по 10-15 пъти на ден към изтърбушената мебел. Докторите се чудят как това не я е отровило досега.

Сред гадните „вкусове" са тези към животински фекалии (помните ли как германският вариант на Хитър Петър си изпържи едно кравешко и сладко си го похапна?), топчета косми, кал, пясък и глина, дори боя или цигарени фасове, заедно с филтъра.

Друга една англичанка пък обича да яде кола за колосване на дрехи. Яденето на кубчета лед е друга популярна мания – не само тези от чашата безалкохолно, а по цели тавички.

Лекарската практика показва, че явлението е доста често срещано сред

децата между 1 и 6 години

– цели 32% от тях ядат неща, които не са за ядене. Подобни странни вкусове развиват и някои жени по време на бременността си.

Опасно ли е това? Несъмнено. Освен мръсотията и заразите и паразитите, които заплашват хората със странен вкус, инертната маса на някои от „апетитните" им прищявки може да се натрупа в стомаха или червата и да образува нещо като „камък", обрастващ с фиброзна тъкан, и да причини запушвания, водещи до оперативна намеса. Подобно нещо се е случило на дамата с тапицерската пяна – била приета за операция на дебелото черво, но все пак успяла да изкара с много разхлабителни събралата се топка, голяма колкото грейпфрут. Не ще да е било най-приятното преживяване.

В химическия състав на други от тях има буквално отрови и това може да увреди не само стените и микрофлората на храносмилателната система, но и да доведе до смърт при по-големи количества или по-упорита употреба.

И все пак, защо хората развиват подобни апетити? Дори когато не стигат до крайности и до „сврачата" диагноза, те са доста необичайни и може би трябва да им обърнем внимание, особено при децата. Наблюденията на лекарите показват, че в такива случаи много често

организмът наистина страда от някакъв недоимък,

или пък е изложен на хронично отравяне, например с олово.
И затова първото нещо, което правят, ако човекът с необичаен апетит е стигнал до кабинета им, е да го изследват. Колкото и да е странно, в повечето случаи веществата, които поглъщат такива пациенти не са част от метаболитния глад на организма им, както смятат в кварталната градинка.

Неистовите желания за ягоди на бременните не са сигнал, че тялото им се нуждае от веществата в тях.
Практиката например показва, че ядачите на лед обикновено имат недостиг на желязо и анемия, която може и да е свързана с по-тежко заболяване – като рак на дебелото черво, например.

Когато внучето ви яде кори или пръст, не непременно му липсва целулоза или калций, но може да не приема достатъчно витамини и минерали с храната си. Затова по-добре се консултирайте с лекар и разнообразете храната му. Така е и при възрастните – консултирайте се при всеки по-необичаен „апетит", който не ви е бил присъщ досега.

Страстният апетит на една британка към зелена салата, надхвърлил многократно обикновеното здравословно хранене, всъщност е спасил живота ѝ, както тя и съпругът ѝ твърдят. Внезапно тя започнала да яде по няколко марули на ден – отваря хладилника, реже кочана и още там започва да ръфа. Съпругът ѝ, който е съдебен учен (като тези от сериала От местопрестъплението, дето разбират от всякакви науки и не мирясват, докато не открият истината), много задълбочено изследвал листният зеленчук. И открил вещество, което противодейства на раковите клетки.

Почти по същото време жената била диагностицирана с рак на гърдата в много ранен стадий. Лекуващите ѝ лекари не намират връзка между едното и другото, но тя и съпругът ѝ са убедени, че внезапният ѝ апетит е бил причинен от нуждата на организма да се пребори с раковото образувание. Още повече, че след операцията апетитът ѝ към зелената салата си върнал нормалните граници.

Иначе лекарите, след като изключат (или потвърдят) недостига на организма от едно или друго вещество, а сврачата болест продължи да упорства, обикновено лекуват пациентите си, както се лекуват останалите

психични разтройства или пристрастия,

прилагат и хипнотерапия при по-упоритите случаи. Още повече, че обикновено стресът засилва симптомите на болестта.

Британката с дунапрена е имала дефицит на желязо в организма си, но лечението на анемията ѝ не прекратило унищожаването на мебелите (включително и набези в мебелни магазини). Затова след случая със запушването на червата ѝ прилагат и хипноза, тъй като пристрастяването ѝ очевидно е нещо повече от непълноценно хранене.

Имайте предвид обаче, че много строгите диети или недохранването може да „отключат" сврачата болест, както разбира се, и хроничният дефицит на определени витамини и минерали.
Така отново стигнахме до пълноценното здравословно хранене – нашето, на децата и на внуците ни.