club50plus.bg

Да, става дума за остаряването – колкото по-бавно, толкова по-добре

Успокоение или не, но нашето поколение остарява наистина по-бавно от поколенията преди нас, а вероятно и ще живее по-дълго от тях. Това е средностатистическата истина, не индивидуалната. Знанието и разбирането на това какво се случва с телата и умовете ни с течение на годините може само да помогне да потвърдим или дори да надминем статистическата истина и в личен план. Ако разбира се се грижим за себе си.

Важно е да знаем какви промени може да очакваме, нали? И да наблюдаваме себе си. Някои от белезите на остаряването може и да подминат – някои от нас. За други може да подозираме или да сме сигурни, че ни се случват вече. Ако обръщаме внимание на промените, може с помощта на медицината или с начина си на живот да ги спрем или забавим.

Изследователите все повече обръщат внимание на процесите на стареене и все по-често целенасочено ги поставят под лупите си. Знаем защо – светът застарява и това често му струва много скъпо. Ако научим повече за деградиращата сила на годините върху човешкия организъм и как, ако не да спрем тази сила, то поне да я забавим и отслабим, всички ще бъдем по-добре – на обществото ще му е по-евтино, а всеки от нас ще се радва повече и по-пълноценно на живота.

Подбрахме научни изследвания, които изучават пет белега, които обикновено се свързват с остаряването. Предварително ще кажем само, че при повечето изследвания 65 сякаш е магическото число – на тази възраст обикновено промените вече се виждат и с просто око. Но не трябва да забравяме, че десетилетията преди тях са ги обусловили. Най-просто казано: с дисхармонията, която сами си причиняваме. И в повечето случаи можем да променим това.

Положителното отношение

Стереотипните представи, че старчетата са сърдити, може и да не са обосновани. Остаряването може да донесе и щастие на много хора. И двете твърдения може да са верни, тъй като причините за радост в напредналата възраст са спорни, а и не еднозначни.
Изследване на Янг Янг, социолог в университета в Чикаго, например, предполага, че продължителността на живота, увеличаваща се от 1970-те години насам, се свързва с увеличаване и на броя на щастливите години. В същото време обаче, здравето и приходите – важни фактори, що се отнася до щастието – спадат с течение на времето. Някои учени изтъкват, че ако вземате под внимание тези 2 фактора, възрастните хора са по-малко щастливи от младите.

Дори и да е вярно, дали благосъстоянието в напреднала възраст ще остане стабилно, зависи от поведението на самия човек. Учените са доказали, че по-възрастните гледат на спомените си от миналото през розови очила; те са по-оптимистично настроени от по-младите; а болните и инвалидите са толкова щастливи, колкото и останалите от нас.

Психолозите твърдят, че когато човек мисли положително и се отнася така към нещата, които прави, към хората около него, най-лесно постига нещата, към които се стреми в живота си - както в личния, така и в професионалния си живот.
Обяснението им е просто: хората, които могат да ти помогнат да осъществиш намеренията си, обичат да се навъртат около теб и са готови да се включат или да дадат едно рамо. А и да вършиш нещата с положителна нагласа прави работата ти по-приятна и по-спорна.

На всичкото отгоре има и различни прости техники за изработване на положителното отношение – както с помощта на психолог, така и чрез самоусъвършенстване.

Чувството за хумор

Науката е доказала, че смехът е полезен. Да оценяваш чувството за хумор означава още, че го разбираш.

„Добрата новина е, че стареенето не се отразява на емоционалните реакции на хумора – ние винаги се смеем, когато разберем шегата", казва Пратиба Шами, психолог в център за грижи за възрастни хора в Бейкрест в Канада. „Запазването на тази афективна реакция е важно, защото тя е неразделна част от социалното взаимодействие и отдавна се предполага, че хуморът може да повиши качеството на живот, да съдейства за справяне със стреса и да ни помогне да се справим със стреса от остаряването."

Канадското изследването обаче е стигнало до извода, че възрастните имат повече проблеми с разбирането на хумора, отколкото младите. Те са по-неспособни да разберат поантата във вица, който чуват, или да изберат най-смешната карикатура сред няколкото предложени. Друг изследователски екип също е стигнал до подобно заключение – възрастните хора по-трудно схващат вицовете от младите.

Чувството за хумор според психолозите трябва да се разбира като особена категория когнитивна (познавателна) способност. Теориите за когнитивното ядро на хумора се фокусират около способността за дешифриране на двусмислиците и играта на думи, несъответствията, противоречията и безсмислиците. Да създаваш хумор изисква способности от рода на творчески възможности и оригиналност на мисленето. Разбирането на хумора според учените може да е ограничено от нивото на когнитивно развитие или от увреждания в едното или другото полукълбо на мозъка. Освен това обаче те свързват хумора и неговото разбиране с общия принцип на ориентация към живота, включвайки оценката на абсурдното, чувството за игра, и отдалечеността на човек от задачите, нормите, дори от собственото му его. Според анализите на някои от големите умове в психологията (Gordon Allport) хуморът, подобно на религията, предлага перспектива, която се различава от конвенционалната рамка от критерии, като по този начин, както и религията, има особената способност да превръща обикновените тревоги и нещастия в живота в нови и разумни модели.

Има и още нещо: тъй като шегите и анекдотите имат не само езиково, но и културно измерение, различните поколения се смеят на различни неща, нали така. Освен всичко друго, чувството за хумор се различава у хората с различен опит – не само като количество, но и като качество. Така че може би канадските учени не са прави в изводите си. Възможно е по-възрастната група изследвани вече да страдат от възрастовите изменения в мозъка, водещи до намаляване на интелигентността. Напълно вероятно е обаче разликата в резултатите с по-младата група да не се дължат само на ограничаване на абстрактното мислене, краткотрайната памет и гъвкавостта на възприятията при по-възрастните, а и на културните различия между поколенията.

Важното е да се смеят, да търсят хумора и иронията в житейските ситуации. Важно е да се смеете. Все пак чувството за хумор не се губи с възрастта, както и изследователите, които гледат под лупа компонентите му, смятат.

Всичко увисва

Кожата обикновено издава, че сте преполовили века. С годините нейният външен слой, наречен епидермис, изтънява. В същото време тя става по-малко еластична, а подкожната мазнина в дълбоките слоеве на лицето изтънява. Резултатът: безжизнена отпусната фасада, белязана от бръчки и цепнатини.

Инжекциите с пълнители могат да помогнат за изпъване на лицето, но учените вече откриват, че подобни козметични процедури не са достатъчни.

Защото освен кожата, костите на челюстта, скулите и околоочните орбити също се износват с течение на времето. Резултатите от загубата на това „скеле" са: провисване на горния клепач, хлътнали бузи и цялата долна част на лицето, полюшващи се при всяко движение. Учените предполагат, че на ход са костните импланти, въпреки че всяка оперативна намеса носи рискове от инфекция или нечувствителност.

 

 

 

 

 

 

 

Дааа, козметичната хирургия... Въпрос на вкус, на пари, дори на... професия. За моята майка това бе просто знак, че трябва да се откаже от дълбоките деколтета. Приятелката ми казва, че лицето ѝ носи всичките преживени емоции и тя не е готова да се откаже от нито една от тях.

Нуждата от сън намалява

В изследване на 110 здрави възрастни хора, на които е позволено да останат в леглото 8 часа, по-възрастната група (между 66 и 83 г.) са се събудили 20 минути по-рано от участниците на средна възраст (40–55 г.), които пък са спали 23 минути по-малко от най-младата група (20–30 г.). Групата на 20–30-годишните е спала средно 7,23 часа, на 40–55-годишните – 6,83 ч, а най-възрастната група – 6,51 ч.
Най-простото обяснение е, че по-възрастните се нуждаят от по-малко сън.

Анализирайки всички данни обаче, изследователите са стигнали до извода, че по-възрастните хора не могат да спят колкото им е необходимо, трябва им по вече време да се унесат, прекарват по-малко време в дълбок сън и им е по-трудно да останат заспали. Всъщност, повече от половината мъже и жени над 65 години споделят, че имат поне един проблем със съня, а много от тях се оплакват от безсъние.

Лабораторните условия не са истинския живот, това е ясно. Но учените признават, че не разбират достатъчно добре ролята на съня и всъщност не са сигурни колко точно сън е необходим на човек. И както винаги, индивидуалните особености си казват думата. Известно е, че има хора, които сякаш генетично са програмирани да спят по-малко и това не се отразява на общото им състояние.

Всъщност дали спите достатъчно или не можете и сами да познаете – ако през деня ви наляга дрямка, значи снощният ви сън е бил недостатъчен. И няма значение на колко сте години.
Макар да не знаят от колко точно сън се нуждаем, психолозите са наясно, че ако не получаваме достатъчно за дълго време, това се отразява най-напред на психиката ни, а след това и на здравословното състояние на целия организъм.
Така че трябва да вземете мерки и да си осигурите достатъчно часове в царството на Морфий. Достатъчно за вас самите.

Мисленето се забавя

Смята се, че с възрастта процесът на мислене се забавя. Това може би се дължи на факта, че със стареенето мозъкът се затруднява да асимилирате нова информация на фона на отвличащи вниманието фактори – шум, бърборене или мигащи светлини. До този извод са стигнали д-р Карън Кембъл и колегите ѝ от университета в Торонто: с остаряването способността на човек да игнорира отвличането на вниманието се влошава. Но те са открили и нещо хубаво: възрастните хора имат уникалната способност да „хипер-обвързват" страничната информация, свързвайки я с полезната, появила се по същото време. Тази способност в крайна сметка подсилва паметта.

Друго изследване на Калифорнийския институт в Сан Франциско стига до извода, че вниманието на по-възрастната група наистина се отвлича от разсейващите дразнители, но само през първите 200 милисекунди. След това те успяват да ги игнорират, макар и не изцяло, но тези първи мигове вече са „изяли" част от полезната информация и резултатите им в теста са по-лоши от тези на младата група.

Калифорнийският екип обаче отишъл и по-нататък. Забелязвайки, че разсейването не се отнася за всички възрастни, те разделили тяхната група на две – с добри и с по-лоши отговори на теста. И тогава се разбрало, че изводите им за „старите мозъци" важат с пълна сила, но само за подгрупата с лоши резултати. Вниманието на другата подгрупа се разсейвало не повече от вниманието на групата на младите.

Предишно изследване на канадския екип стигнало и до друго обяснение за по-трудната концентрация на вниманието – вътрешния диалог на човек. По-възрастните всъщност по-трудно потискат бърборенето на „аз-а", особено след 65 години.

Независимо дали сте от групата на „младите" мозъци или възрастта ви се отразява, ако имате важен проект или работа, просто елиминирайте външните дразнители, докато работите. В края на крайщата и младите са по-продуктивни на тихо и спокойно място. Или със слушалки в ушите, които заглушават дори... мислите им.