Не всяко мазило за предпазване от слънцето е полезно

Трябва внимателно да направим избора си

0208450.0

Normal_moreto

Снимка Цвята Димитрова

Когато  става въпрос за заплахата от сериозни увреждания на кожата, а и на целия организъм, всеки неминуемо си задава въпроса - какво е най-доброто точно за мен. Доколко ни защитават  широко рекламираните продукти, какъв точно е подходящ за нас, как да направим избора си? 
Върху всяко защитно мазило е отбелязана с цифра силата на неговия слънцезащитен фактор – SPF. Стойностите са между 8 и 50, като колкото по-голямо е числото, толкова по-защитени би трябвало да бъдем. Какво обаче означават тези стойности на практика?

Числото на слънцезащитния фактор, казано най-просто, означава, че можете да увеличите продължителността на излагане на слънце толкова пъти (8-50), без това да доведе до зачервяване на кожата и до изгаряния. Простото обяснение обаче съвсем не изчерпва темата.

SPF е лабораторен измерител на ефективността на съответния слънцезащитен продукт. Този измерител обаче не е перфектен. 
До не много отдавна се смяташе, че ултравиолетовите лъчи с дължина А са по-малко вредни за човека (защото не увреждат директно ДНК) от средно и късовълновите лъчи. Сега вече се знае, че свободните радикали, образувани под тяхното въздействие, увреждат ДНК и създават условия за ракови заболявания. Проблемът със защитата от А лъчите идва от това, че те проникват дълбоко в кожата, но не причиняват зачервяване и съответно не могат да бъдат измерени с познатата мярка SPF. И досега всъщност няма достатъчно добър клиничен начин за измерване на степента на блокиране на А лъчите, която осигуряват слънцезащитните мазила.

Обикновените слънцезащитни средства блокират много малка част от дългите ултравиолетови лъчи (UVA). Широкоспектърните осигуряват по-добра защита не само от В, но и а от А лъчите, но етикетът за широк спектър защита не винаги я осигурява. PPD е измерителят на защитата срещу A лъчи, който се използва. Препоръчителното съотношение в слънцезащитните продукти е SPF/PPD < 3 (тоест стойността на PPD да е поне 1/3 от стойността на SPF). И според новите изисквания в Европейския съюз (2006 г.) те трябва да го осигуряват, като и двата измерителя на защита да присъстват на опаковката.

Най-добрите в това отношение са съдържащите цинков оксид, титанов диоксид, avobenzone, oxybenzone и ecamsule. Тук е моментът да кажем, че ултравиолетовите филтри са два вида от гледна точка на химическия им състав – органични и неорганични. Цинковият оксид и титановият диоксид са неорганични филтри, а другите два – органични. Повечето от филтрите не осигуряват защита спрямо целия спектър на ултравиолетовите честоти, затова се използват в комбинация. Цинковият оксид в момента се смята за най-сигурен защитник на кожата от ултравиолетовите лъчи (често в комбинация с титанов диоксид) – това са познатите мазила, които покриват кожата с бял (минерален) филм, който осигурява и физическа преграда пред лъчите.

Напоследък се увеличават и продуктите, които са на натурална основа. Но трябва да сме особено внимателни, дали „натурален” не е просто трик на производителя да приспи вниманието ни. Защото сред „натуралните” има и такива с наночастици на титанов диоксид и цинков оксид. 
Хората дори стигат дотам, че си купуват обикновен цинков оксид или титанов диоксид от аптеката и го смесват с лосиона, който използват. Или още по-добре с масла като сусамово (поглъща 30% от ултравиолетовите лъчи), кокосово (20%), орехово, масло от авокадо, от пшеничен зародиш, витамин Е (антиоксидантни и овлажняващи кожата), прибавят пчелен восък за втвърдяване и алое вера или зелен чай – марката „направи си сам”. Много подобни рецепти могат да се намерят в интернет. Освен това се знае, че пресните домати и доматените продукти като салца и кетчуп съдържат голямо количество ликопен (lycopene), който увеличава самозащитата на организма от слънчевите лъчи – лошото е, че всичкото това "самоуправство" оценката на защитния фактор е само приблизителна.  

Напоследък се увеличават и продуктите, които са на натурална основа. Но трябва да сме особено внимателни, дали „натурален” не е просто трик на производителя да приспи вниманието ни. Защото сред „натуралните” има и такива с наночастици на титанов диоксид и цинков оксид. 
Хората дори стигат дотам, че си купуват обикновен цинков оксид или титанов диоксид от аптеката и го смесват с лосиона, който използват. Или още по-добре с масла като сусамово (поглъща 30% от ултравиолетовите лъчи), кокосово (20%), орехово, масло от авокадо, от пшеничен зародиш, витамин Е (антиоксидантни и овлажняващи кожата), прибавят пчелен восък за втвърдяване и алое вера или зелен чай – марката „направи си сам”. Много подобни рецепти могат да се намерят в интернет. Освен това се знае, че пресните домати и доматените продукти като салца и кетчуп съдържат голямо количество ликопен (lycopene), който увеличава самозащитата на организма от слънчевите лъчи – лошото е, че всичкото това "самоуправство" оценката на защитния фактор е само приблизителна.  

Другият проблем при използването на (дори безопасни) слънцезащитни препарати е това, че те не позволяват на тялото ни да произвежда достатъчно количество витамин D. Животът на съвременния човек, който не е свързан с работа на открито, преминава главно в офиса и в дома. Това със сигурност го „пази” и от здравословното влияние на слънцето.


Създадена на 08.07.2018 г.

Коментари

Все още няма коментари