Лятото трябва да е в разгара си и слънцето да е силно и горещо. Начинът на живот на повечето хора днес им пречи да приемат достатъчно витамин D – колкото еволюционното развитие на човека изисква. Оказва се, че и липсата на слънце, засилва недостига на този така важен за човешкия организъм витамин. Ултравиолетовите бета лъчи на слънцето са основният източник на витамина. Прониквайки в кожата ни те ни доставят живителна доза от него. Неслучайно първите хора са еволюирали в районите около екватора, където слънцето е силно през цялата година.
Превитамин D3 се образува в кожата при излагането ѝ на пряка слънчева светлина. На свой ред, когато стигне черния дроб, той се превръща в 25-хидроксивитамин D, основната форма, под която циркулира в тялото. Най-накрая, достигайки бъбреците, 25-хидроксивинтмин D се превръща в биологично активната форма 1,25-дихидроксивитамин D, познат още и като витамин D хормон.
Когато се определя нивото на витамина в човешкия организъм, всъщност се измерва точно нивото на 25-дихидроксивитамин D в кръвта, тъй като това се смята за най-надеждния индикатор за достатъчност. Проведено преди време изследване показа, че най-добра плътност на костите се поддържа, когато 25-дихидроксивитамин D в кръвта е поне 40 нанограма на милилитър.
„През по-голямата част от човешката еволюция естествените нива на 25-дихидроксивитамин D в човешкия организъм са били навярно около 50 нанограма на милилитър или дори по-високи. В модерния свят малко хора постигат такива високи нива.", пише в Archives of Internal Medicine д-р Едуард Джовануци, диетолог и изследовател в Harvard School of Public Health.
Все още няма коментари