В последните години се наблюдава повишен интерес към употребата на среброто като лекарство. Това до голяма степен се дължи и на напредъка в технологии, които позволяват създаването на нови продукти от чисто сребро, какъвто е и е чистият и без стабилизатори колоиден разтвор. Съвременните препарати съдържат свободни хидроксидни сребърни йони и сребърни частици в различно съотношение – колкото по-голям е процентът на йоните, толкова по-добре. Използва се електролизата (а напоследък се намесват и нано технологиите). Когато колоидният разтвор е с висока чистота на метала, той е почти безцветен (съвсем слабо жълт нюанс), без мирис и вкус. За разлика от коларгола, разтворите на нитратни и йодни соли на среброто, той не цапа и не дразни кожата или лигавицата. Съвременните препарати съдържат свободни хидроксидни сребърни йони и сребърни частици в различно съотношение – колкото по-голям е процентът на йоните, толкова по-добре. Използва се електролизата (а напоследък се намесват и нано технологиите). Когато колоидният разтвор е с висока чистота на метала, той е почти безцветен (съвсем слабо жълт нюанс), без мирис и вкус. За разлика от коларгола, разтворите на нитратни и йодни соли на среброто, той не цапа и не дразни кожата или лигавицата.
Макар действито на благородните метали да е познато още от древността, съвременната медицина започнала широко да използва среброто в началото на миналия век. Всъщност то било и едно от малкото познати безвредни средства за борба с инфекциите. Използваните дотогава дезинфектанти като карболова киселина (фенол) не били годни за вътрешна употреба, дори и за третиране на рани (макар в зората на хирургията да са я прилагали) заради високата си токсичност. А освен това среброто е не само безвреден, но и хиляди пъти по-силен от фенолите и няколко пъти по-ефективен от хлора дезинфектант, и различни сребърни съединения се използват и досега с голям успех в хирургията и особено при обработката на изгаряния и кожни наранявания и проблеми.Трудно е да се изброят многобройните медицински приложения на среброто. До... нашествието на антибиотиците. Шотландският учен Александър Флеминг открил пеницилина през 1928 г. Постепенно около 1940 г. среброто било изместено от модерните продукти, които тогава се смятали едва ли не за панацея. Е, вече знаем, че това не е така.
Колкото и да е непризнато от личните лекари, антимикробният ефект на сребърните йони е по-висок от този на повечето антибиотици, включително и заради широкоспектърното им действие. Всеки антибиотик е ефективен едва при 5-10 бактерии. В същото време йоните на среброто щадят клетките на полезните бактерии (които не са едноклетъчни) и не причиняват дисбактериози – нещо характерно за антибиотиците. Те не предизвикват и другите характерни за антибиотика странични ефекти – понижен имунитет, алергически усложнения, отравяне на организма; микроорганизмите не се адаптират към тях и съответно не се стига до резистентност. И още нещо – има изследвания, доказващи действието на сребърните йони като детоксикатор и антиоксидант, като имуностимулант.
Все още няма коментари