Забравете митовете и чудодейните обещания, вярвайте на (в) себе си
Самото остаряване е промяна. Факт, с който няма как да не се съобразяваме. Защото е част от човешката природа. Това обаче не означава, че животът е свършил или е в очакване на свършека. О, от него сме далече – толкова по-далече, колкото по-малко се притесняваме за това. Защото стресът и страхът са най-големите врагове на пълноценния живот, на здравето ни. Това вече сме го научили – трябва и да го прилагаме.
Промяната, която и ние трябва да направим целенасочено, е проста и лесна – трябва да нанесем някои поправки в стила си, в начина на обличане и хранене, да избягваме застоялостта – в движението, в мисленето, в емоциите.
И тази промяна категорично е естествена и лесна за постигане – ако умеем да слушаме тялото и вътрешния си глас, ако се уповаваме малко повече на интуицията си, ако правим онова, което ни радва и ни кара да се чувстваме пълноценни. И най-вече ако не заглушаваме тези гласове с редовното „от утре вече…”, а надвием над първосигналните щения. А ако те са прекалено „гръмогласни” има едно просто правило – малки дози промяна с 30-дневен гратисен период. Ако за спазването на всяка стъпка обещаете пред себе си твърдо месец, дните му обикновено са достатъчни тя да стане част от дневната ви рутина, а не средство за насилие над себе си. Е, ако не ви пасне, опитайте с друга полезна стъпка – пак за 30 дни, не по-малко.
В облеклото например, може да започнем с купуването на дрехи по мярка. Нека признаем, че в магазина винаги избираме размерите, които са ни стояли добре преди 5 г. Но ги слагаме в кошницата, заричайки се, че започваме поредната чудодейна диета. Диетата или не дава резултат, или е отложена поради „обективни” обстоятелства, а новата дреха, колкото и елегантна да е сама по себе си, изважда наяве всичките „излишества” по тялото ни – дори да гълтаме корема и да изпъваме гръбнака. Освен това пречи на кръвообращението.
И като стана дума, тук му е мястото да кажем, че няма чудодейни диети за отслабване. Да, истина е, че много хора са намалили теглото си с една или друга диета, но повечето драстични хранителни режими по един или друг начин застрашават здравето. За да сме стройни и едновременно здрави, трябва да се храним… здравословно. Банално, но много истини са банални, нали. А пък различните „гуру” често спестяват заплахите, на които измисленият от тях режим за вталяване подлагат организма ни. И не стига, че подлагат на изпитание емоционалното ни здраве и комфорт с „изтезанията” си, но същевременно създават митове, засядащи в подсъзнанието ни. Най-разпространените сред тях са, че въглехидратите за вредни и виновни за затлъстяването, че включващият само белтъчини (по правило животински) хранителен режим ще ни помогнат и за диабета или кръвното, дори за костите и сърцето.
Истината е по-различна. Вредни са най-вече „белите” въглехидрати – бяло брашно и захар, нишесте – тоест преминалите през висока степен на преработка и с висок гликемичен („сладък”) индекс, които пришпорват отделянето на инсулин в големи количества. Пълнозърнените продукти (не брашната), фруктозата, медът, плодовете, дори картофите, не само че в умерени количества не са вредни, но ценните им минерали, витамини и други съставки помагат при много заболявания, включително и при затлъстяване. Изобщо растителната храна (особено в свежо състояние), която съдържа разтворима и неразтворима целулоза (модерно е да се нарича фибри) и е богата на минерални соли, е задължителна част от здравословното меню и на млади, и на стари.
От своя страна голямото количество животински белтъчини и мазнини в менюто вреди на костите, бъбреците и засилва процесите на остаряване, дори „подхранва” раковите заболявания. За разлика от умерените количества белтъчини (включително и от растителен произход), които действат точно обратното, когато са съчетани с много растителни храни. С едно изречение, яжте пилето и рибата с богата салата.
И още нещо – не вярвайте на готови рецепти, а на принципи, които са научно доказани. Рецептите са за мързеливите хора без въображение – всеки с опит в кухнята ще ви каже, че рецептурникът може да служи само за ориентир, когато нещо сме „запецнали” – тайната на добрата кухня, включително и здравословната, е собственото ни въображение и съчетаване на вкусове.
А като стана дума за риба и салата, който чете английски, може да погледне една принципна хранителна „пирамида” на известната нетърговска организация Oldways Preservation & Exchange Trust, а който не чете английски, може да се ориентира и само по картинката.
И, за да приключим с това изреждане на темите, които си набелязахме в началото и с които Клуб 50+ ще се занимава под тази рубрика, нека си кажем нещо и за застоялостта. Без опасност да сгрешим значително, спокойно можем да я наречем и мързел, а тази дума никак не е приятна и не повдига самоуважението ни. Но е вярна.
Предпочитаме да се качим на колата, дори когато отиваме до кварталния магазин, използваме автобуса за сравними с това разстояние. И 2-3 етажа кой знае защо ни изглеждат непосилни без асансьор. Сутрешната гимнастика е отдавна загърбен ритуал, а залите за фитнес подминаваме като зали за изтезание. А както казахме и в началото, се искат всъщност малки усилия, но редовно. Двукилометровата разходка е равна на обиколка на кварталните магазини, ако не ви се ходи по-далеч. 10-минутното сутрешно разкършване помага на костите да „заработят” отново, а можем да го съчетаем и с изтриване на пода или разхождане на кучето. И трябва да забравим, че сградата, в която работим или живеем, има асансьор.
Казаното дотук само по себе си съдържа още една „велика” истина – трябва да се радваме на живота. На всеки ден и миг от него. Ако тръгваме с такава нагласа още от началото на деня, мърморенето на шефа или на снахата/зетя ще подминава дори ушите ни, проблемите ще имат по-лесни решения (а решения винаги има), ще открием в неприятните задължения интересни ракурси, а умората няма да се трупа, колкото и работа да отхвърлим. А когато се радваме, страхът и стресът отстъпват на удоволствието и комфорта. Собствената ни кожа става удобно място за живеене, колкото и да остарява…
Все още няма коментари