club50plus.bg

Да усетиш света и себе си през... ходилата. За здраве, разбира се

Имаше време в моя живот, когато мерилото ми за това, че лятото е дошло, беше събуването на обувките. Спомняте ли си, драги връстници, огромната радост да стъпиш с голо ходило в мекия прах (или в още по-меката кал) на неасфалтираната улица пред къщи? Усещането за свобода...

Сигурно защото и училището вече е затворило за лятна ваканция? Или защото обувките са били омалели и са стискали, но за нови се е чакала следващата учебна година? Или защото...

Няма значение защо, краката ми са запомнили усещането за свобода и досега и чакат само да дойде време за морския плаж и за мокрия пясък. На всичкото отгоре има и много агитатори от типа „по-близо до природата", които убедително говорят за непосредствената връзка с „електричеството" на земята, която осигуряват само босите крака, за „изтичането" на стреса, особено ако е рано сутрин и имаме на разположение росна горска ливада...

Модата на „боси по асфалта" у нас сякаш свърши още преди Роси Кирилова да запее своята песен. Тя (модата, не песента) беше част от хипарските движения по света, които така и не успяха да се настанят много убедително в нашенското социалистическо минало – включително и заради решителния отпор на властта срещу всякакви външни белези на хипарството. Е, не арестуваха за боси крака, само за бради и коси. Вероятно защото по улиците ни тогава имаше много боси, които не бяха и чували за хипитата...

Много школи и течения за здравословен живот твърдят, че това се отразява много добре на човека. Истината е, че на Изток босото ходене е част от цялостната

философия за здраве и дълголетие

И е познато като холистичен метод от хиляди години. Европейците, и най-вече германците и австрийците, са го „прихванали" от босоногата терапия на един баварски монах – Себастиан Кнайп, според когото босото ходене по влажна трева или плитка вода стимулира самооздравителните способности на организма.

Модата във всичките ѝ измерения има това свойство – да се връща, отново и отново. Така е и с модата на босоногите. И заради общата световна лудост по младостта и дълголетието, тя набира скорост, подклаждана и от индустрията – произвеждат се не само специални килимчета, пътечки, но както ще кажем след малко, и... босоноги обувки; организират се курсове за специализирани тренировки, туристическите агенции подготвят специални маршрути, роят се фондациите и неправителствените организации, прегърнали идеята. Съответно се множат и последователите – нали е модерно...

Включват се и учените – много активно

Ортопедите твърдят, че обувките променят начина на движението ни. Нещо повече, те или по-скоро разликата в механиката на движение без и със обувки променят и формата на крака ни. Специалистите и сега продължават да твърдят, че краката, ходили боси в ранните детски години, са „имунизирани" срещу плоскостъпие. Но ключът е точно в това – навиците от детството. Ако оформен „дюстабанлия" изведнъж свали обувките си, това ще му причини много болка и проблеми. А дори без плоскостъпие, натоварването на босите крака без постепенна подготовка може да е повече вредно, отколкото полезно. Все пак през по-голямата част от живота си ходим с обувки и, колкото и те да са неудобни, краката ни са им свикнали...

Изследователите са стигнали до единодушния извод, че при ходенето (а особено при тичането) без обувки стъпалото се приземява плавно (лекотата е основната характеристика) върху широката си мека част, а обувките го карат да „набива" на пети и да прави по-големи стъпки. Сигурно всеки от вас го е забелязал, нали? Едногодишният ми внук шляпа с цяло стъпало, когато е с обувки, но бос или по чорапи ситни с малки стъпки, повдигнат смешно на пръсти, което при неговите пухкави крачета значи точно на меката възглавничка на ходилото.

Проблемът при набиването на пети, особено при атлетите, е, че това причинява сътресения, от които страдат коленете, големите стави на крака, а и кръстът и гърбът – най-просто казано, износват се, а понякога се стига и до травми. А като знаем колко хора

бягат уж за здраве, обути в маратонки...

Сътресения има и когато стъпваме на меката част на ходилото, но те са с по-ниска „честота" и се поемат по-скоро от мускулите и меките тъкани, отколкото от костите (има дори цяла теория, че това помага да се отървем от „портокаловата" кожа, но пък може да ни докара и разтягане или тендинит).

Рик Рьобер, известен като Босия Рик, е добре познат в северните американски щати босоног бегач. Той използва бягането си и известността си да помага на наркозависими, алкохолици, бездомни.
Бяга от 1990 г., а обувките е свалил от октомври 2003 г. и след това е пробягал доста хиляди мили. На 56 години е.
Тъй като бягането довело до типичните за бегачите травми на коленете, алтернативата му била операция или спиране на тичането. Прочел обаче за техниката на бягане без обувки и решил да експериментира. Трябвали му 6 месеца подготовка, за да се включи в Бостънския маратон през 2004 г. – на бос крак. И го пробягал. Оттогава тича само бос – в дъжд, пек и студ (до −14°C), в сняг до глезен.

Ходенето, както знаят не само ортопедите, се отразява освен на оформянето на стъпалата и на краката ни, но също и на походката ни, което пък влияе на целия човешки скелет.

Изследователите напоследък доста ровят в тази тема, включително и заради модата да се тича (не просто да се ходи) на бос крак.
Цяло движение се е заформило, то има следовници не само зад океана и зад граница, но и у нас.

Няма да досаждам с подробностите за всяко изследване, нито до строго специфичните изводи, до които учените са стигнали. Достатъчно е, прочитайки между редовете, да кажем, че босоножието може да донесе много ползи, но същевременно крие много опасности.

Работата е там, че

хвърляйки обувките си,

не означава, че променяме и онази „втора природа", която е полепнала по нас след изминаването на хилядите километри в обувки. Походката е много упорито нещо, още повече, че ние не ходим „съзнателно", тялото ни просто следва наученото.

Затова експертите, а и опитните боси бегачи, са категорични: ако искате да усетите без проблеми и болки тръпката на бягане на босо (както хомо сапиенс е бягал в продължение на хилядолетия), започнете бавно.
Например, ако бягате всеки ден или няколко пъти на седмица, събуйте обувки в последната част на тренировката си и забавете ход и скъсете крачката си.

И правете това няколко седмици поред, преди да увеличите растоянието без обувки. И освен това, бягайте „съзнателно", следете как стъпвате, как това се отразява не само на стъпалата, но и на краката и тялото ви.
А и внимавайте къде стъпвате – особено ако сте на асфалта. Ще ви трябва време преди кожата ви да загрубее и да не усеща какво настъпва.

Може би в

подготвителния период на кандидат-босоногите

ще помогне носенето на обувки с много тънка подметка и без допълнителни „буфери" – като мокасините, но истинските мокасини, не онези с полиуретанова дебела подметка и дори ток. Или добрите стари прости гуменки.
Всъщност производителите на обувки са надушили пазарната ниша, създадена от движенията от типа „назад към природата". На пазара има няколко модели и марки обувки, претендиращи, че са „като боси крака". Модерни и скъпи – за тях трябва да прежалите поне 100-150 евро. Но пък, признавам, наистина са шик и наистина съблазняват с форми, цветове и интересни хрумвания.

Въпреки твърденията на производителите, обаче, експертите предупреждават, че макар биомеханиката на ходенето и бягането с такива обувки да се доближава до тази на бос крак, знак на равенство не бива да се слага. Но тези обевки поне пазят още нежните крака от дребните препятствия, а и от мръсотията.

Тъй като и вие като мен сте походили боси в детството си, едва ли е нужно да споменаваме предупрежденията на експертите за опасностите, които то крие. Кой не си е разранявал пръстите, кой не е настъпвал стъкла или други остри (и мръсни) предмети, кой не си спомня колко силно щипе йодът... Напомнете го и на децата и внуците си, ако решите заедно да правите боси разходки.
И друго: никога боси на градските плажове и под душа – гъбичките все пак ходят по хорските крака.