club50plus.bg

Как да разпознаем добрите череши

Дойде ли черешово време, се връщам назад в детството. В двора на баба имаше две череши: едната – кърваво-черна и едра, хрущялка я наричаха, а другата аз я бях кръстил – шарената череша.

Шарената череша беше наполовина с бледо-жълти, почти бели череши, а другата половина – с шарени розово-жълти плодове. Много ѝ се чудех каква е такава многоцветна, а баба ми обясняваше, че навремето дядо ми я ашладисал с два други сорта, донесени отдалече, и в селото нямало втора като нея.

След години, на едно селскостопанско изложение, видях такива двуцветни череши – сорт Розита. Позаинтересувах се и специалистите ми обясниха, че този сорт бил създаден по специален ин витро метод и се радвал на широка популярност и търсене в Скандинавските страни. Поради същата причина се изнасял и предимно на север. Българите предпочитали да купуват тъмните сортове.

И аз като дете предпочитах да се катеря по черешата с тъмните хрущялки. Берях ги от клона и, без да ги забърсвам, бързо ги лапах, преди баба да ме свали с викове. Не се берели череши по къси панталони. Трябвало да съм добре облечен и обут, а и как щяла да обясни после на майка ми защо всичките ми дрехи са на лилави петна.

Сега, когато чувам жена ми да се кара на децата, че са боядисали новите си блузки с черешов сок, си спомням за удоволствието да откъснеш череша направо от клона. Но е факт – пигментът ѝ е толкова силен, че отстраняването му от тъканите е почти невъзможно.

От друга страна – какво са две-три петна по дрехите в името на спокойствието и здравия сън. Защото е доказано, че мелатонинът, който се съдържа в този вкусен плод, е един от основните хормони, гарантиращи спокоен сън.

Когато бях кандидат-студент, след седмици усилено учене, прекъсвано от безброй телефонни позвънявания, приятелски покани за купони и милион други отвличащи занимания, събрах учебниците в едно сакче, метнах се на влака и при баба. Аз чета, затворен в малката стаичка, тя час по час сменя купата с череши. Нищо друго не исках да ям, само череши. Тя не възразяваше, черешата давала енергия, мъдро заключваше, подканяйки ме с „Яж, сине!"

Не знам дали баба ми знаеше, че тази енергия се дължи на съчетанието от високи нива на витамин C, кверцетин и мелатонин. Същата комбинация влияе положително и на стреса, подтиска напрежението в ставите, а е и чудесна естествена превантивна мярка срещу сърдечно-съдови заболявания и диабет. Доказано е, че заради съдържащите се антоцианини, консумацията на двадесет възкисели череши дневно предпазва и дори лекува артритни възпаления.

Съмнявам се, че на обикновената селска жена ѝ бяха известни тези сложни наименования, но знаеше, като същински експерт, как да разпознава добрите череши, и научи и мен.

Днес рядко се катеря на черешово дърво, за да набера сам от вкусните плодове, но веднага щом излязат на пазара, бързам да осигуря на семейството си порядъчни ежедневни дози натурален антиоксидант. Продавачите от близкото пазарче вече добре ме познават и леко се напрягат, щом видят да наближавам сергиите им с кошница в ръка. А кошницата... тя е задължителна, защото така не се наранява плодът.

В началото продавачите държаха да ме информират коя череша какъв сорт е, но после разбраха, че сортовете не ме интересуват. Познати са над 1000, като най-популярните, които могат да се срещнат на пазара, са марашинос, мескарс, черена, рейнър, микробуси, ламберт, Брукс, тиктон. Сложни имена, нали? Кой да ги запомни.

Най-широко разпространеният вид обаче е т.нар. добра череша. Ето това е видът, който и аз разпознавам. Добрата череша е леко бляскава, с гладка повърхност, стегната, но не твърда. Стеблото ѝ е свежо и нежно зелено, а цветът на плода – независимо дали светъл или тъмен – е ярък, без точки и петна.

Ще познаете добрата череша и по правилната кръгла форма. Мека ли е, изкривена или пък стеблото ѝ е потъмняло, то значи е откъсната отдавна, съхранявана е неправилно и вкусът ѝ няма да е приятен. Черешите са капризни и трябва да бъдат съхранявани в хладилник или в много хладно и тъмно помещение, най-много за три дни.

Хубавото на черешата е, че полезните ѝ съставки се запазват дори след замразяване, вкусовите качества – също. Затова, когато черешовият сезон е към своя край, пълним няколко кутии с хрущялки (почистени от дръжките) и ги пъхаме във фризера. Така и в дъждовен, студен есенен ден може да си осигурим късче лято на трапезата. Най-добре черешите се съхраняват в кутии с капак, но могат да бъдат замразявани и във вакуумирани пликове. Така издържат до 6 месеца.

Ние замразяваме големи количества, защото жена ми е любителка на черешовата диета. Тъй като плодът е нискокалоричен, а наличието на витамини А и С, на желязо и калций, както и големите количества каротин, го правят подходящ за здравословно пречистване на организма.

Петдневна черешова диета освобождава тялото от вредните токсини, тонизира и чувствително намалява теглото. Поне така твърди съпругата ми. Аз, колкото и да обичам черешите, ги възприемам като вкусна плодова добавка, а не като основно ястие.

Но важното е едно – от късна пролет до ранно лято купата за плодове у дома винаги е пълна с череши.