Застаряването на населението е обезпокоителна европейска тенденция, за България е застрашителна. Появиха се редица проблеми от икономически и социален характер, свързани с пенсионното и медицинското осигуряване, с грижите за безпомощните старци. Увеличават се и психологическите сложности и трудности на възрастните българи: загуба на цели и смисъл, разкъсване на междуличностни връзки, самота, стесняване на кръга за общуване, гнетът от остаряването и др.
Физическото дълголетие е единен, обобщен ефект от много обстоятелства, водещи сред тях са организацията на умствената дейност и способността за постоянно интелектуално напрежение. Множество проучвания категорично даказват, че редовното трениране на интелектуалните качества е първостопенен фактор за запазване на жизнената стабилност и способности.
В Трактата за старостта Цицерон пише: „Нима няма работи за вършене от слабите телесно, но силни духом старци? Не само с мускули и ловкост се правят велики дела, а с мъдрост, авторитет, и верни решения. В старостта тези способности не само не намаляват, а даже укрепват със здрав смисъл... Велики държави са рухвали по вина на млади хора, други са запазвани и възстановявани с усилията на възрастните. На цветущата възраст е присъщо прибързването, на късната – далновидност.“
Сред по-съществените предимства на Третата възраст са по-рационалното използване на физическия, умствен и духовен потенциал, наличието на логично-съзерцателно осмисляне на социалния живот, стабилизираща роля в социалните процеси, преориентиране на светогледните нагласи към непреходни морални категории като хуманност и добронамерено предаване на собствения опит и знания. Накуп показатели за положителни прояви на осмисленато стареене и мъдростта!
Ами да ги използваме! Наред с физическата активност, умственият труд, осигурен с образование и култура за учене, е мощна сила, противостояща на възрастовия упадък. Активност срещу пасивността, любопитен поглед към живота и хора вместо тъжно самовглъбяване, саморазвитие вместо самоугасяване – ето кои са спирачките за преждевременното стареене.
Но как да поддържаме и разширяваме интелектуалните си интереси в условията на намаляла или загубена подвижност, когато има недостиг на сили и средства за посещения на театри, кина, танцови зали и курсове за придобиване на нови знания? Като го искаме, като настояваме да ни се предостави! “Ако бебето не плаче, и майка му понякога забравя да му даде да бозае“ казва народът. Дължат ни го държавата и обществото, избиратели сме и данъкоплатци. Дължат ни го близките и роднините, остава дискретно или с настойчиво тропане и викане да го искаме. И в тяхна полза е.
Германският писател Херман Хесе пише: „В градината на възрастните цъфтят много цветя, за които преди не сме и помисляли... ставаме снизходителни и колкото повече намалява нашата потребност да се намесваме и поправяме, толкова по-голяма става нуждата ни да гледаме внимателно и да се прислушваме към живота и природата на нашите ближни, да ги наблюдаваме без критика и да не спираме да се чудим на разнообразието, понякога с тиха тъга, друг път с хумор и светла радост.“
За автора:
Д-р Илия Илиев е бивш военен лекар, специализирал е организация на медицинската служба и психиатрия. Повече от 30 години публикува в редица централни издания аналитични материали на политическа, историческа, социална и здравна тематика. В поредица дописки специално за Клуб 50+ той ще разгледа някои проблеми, касаещи физическото и психическото здраве и качеството на живота на българите в "златна възраст". Следете материалите от д-р Илиев!
Марина Цекова написа:
Преди повече от 7 години
Сърдечни поздрави и благодарности на д-р Илиев!