Шипката е шампион по съдържание на витамин С
Шипката се използва както за лечение на много заболявания, така и в козметиката, а дори и за топене на килограмите.
И ако розата е преходно послание за любов и красота, то нейната дива роднина – шипката е неизчерпаем извор на здраве и вечна младост. Без преувеличение.
Декоративните и лекарствени свойства на дивата или кучешката роза (Rosa canina), както още наричат шипката, са познати от древността. Всички красиви рози са произлезли от нея, в крайна сметка. А лечебното ѝ действие е описано още в трудовете на Хипократ, Диоскорид и Авицена.
Малките червени плодове са ненадминат шампион по съдържание на витамин С – един от най-важните за красотата (но не само) витамини. Обикновено пресните зрели плодове съдържат до 600 мг на 100 гр плод (три пъти го проверих!) витамин С, а според някои източници при определени сортове се стига и до 2 грама витамин в същото количество плод.
Това прави чаят от шипки незаменим при настинка и грип. През войната в много страни от шипки е произвеждан сироп за децата, тъй като вносът на плодове е бил затруднен. В домашната консервна индустрия (не само у нас) шипката винаги е била на почит – тя е подходяща (отчасти и заради високото съдържание на пектин в плода) и евтина суровина за мармалади, пестета, желета и сладка. А резултатът е не само полезен, но и много вкусен.
Шипките съдържат още
витамини от групите А, В, Е, Р, К
каротин, гликозиди, органични киселини, соли на калция, фосфора, магнезия, дъбилни вещества, ефирни масла.
В народната медицина на много места по света шипката е била използвана и се използва и досега при физическа и умствена преумора, стомашно-чревни оплаквания, като диуретик и понякога като успокояващо средство.
Доказано е, че уникалната комбинация от витамини и други вещества в плодовете на шипката стимулира образуването на червени кръвни телца. Антиоксидантните ѝ свойства я правят ценен помощник при много заболявания. Отварата и варивата от нея се препоръчват за повишаване на работоспособността и за засилва съпротивителните сили на организма. Препоръчва се на болни от диабет, при анемия, авитаминози. Все същите свойства правят шипката незаменим помощник за преодоляване на ранните зимни депресии и на пролетните умори.
През последните няколко десетилетия интересът на учените към свойствата ѝ е продиктуван от доказаният не само от практиката, но вече и в няколко изследвания почти чудодеен ефект при артрит. Дивата роза намалява значително болките, увеличава подвижността, отоците спадат. Учените още не могат да разберат на какво точно се дължи ефекта, най-вероятно е на синергията в действието на всички съставки на плода. В изследванията се използват различни препарати, но практиката показва, че мармаладът или отварата от шипки (смлени непосредствено преди заливането им с гореща вода) в големи количества вършат същата работа. И освен на коленете, добре се отразяван и на настроението, на енергията и на съня. А освен това и топят мазнините, намаляват лошия холестерол.
Плодовете с успех се използват и за лечение на рани, изгаряния, премръзвания. Мазила от листенцата на цветовете, сварени в мед, помагат при кожни заболявания като червен вятър и екземи.
Много добро средство в козметиката е маслото от семена на шипка, което съдържа различни мастни киселини (включително и омега 3 или омега 9), витамин В, каротиноиди. То влиза в състава на много кремове. В домашната козметика се правят отвари от листата на цветовете, които се използват за измиване, приготвяне на маски, тоник за лице, освежаващи, свалящи умората и успокояващи раздразнената кожа. Маслото на този уникален плод има невероятното свойство да
подмладява кожата
В състава на шипката влизат сложни етерични масла на лауриновата, миристиновата, палмитиновата и стеариновата киселини. В аромотерапията етеричното масло на шипката се използва като антисептично, заздравяващо, тонизиращо и почистващо средство. То оказва помощ при суха кожа, екземи и изгаряния. Маслото на шипката регенерира, разглажда, повишава еластичността на кожата, нормализира работата на мастните жлези, помага в борбата със стриите, придава на кожата равен и красив тен.
Освен това има способността да отстранява видимите капиляри и куперозата (червена капилярна мрежа по лицето). При изпаряване в аромолампа оказва балансиращо и засилващо вътрешната концентрация действие.
В медицината и козметиката, шипковите плодове се използват под формата на отвара или настойка.
Чаят от шипки е изключително популярен, но малцина са тези, които знаят, че витамин С е незаменим при заздравяване на рани, акне и раздразнена кожа. Той може да се ползва за измиване сутрин и вечер и с него да се почиства лицето през деня. Шипковият чай отлично витаминизира кожата, прави я еластична, премахва малките бръчици. Особено добре въздейства на мазна и чувствителна кожа, отстранява възпаленията и лющенето.
За да има 100% ефективно действие шипката трябва да се бере и съхранява по точно определен начин. Напълно узрелите плодове (но не омекнали) се берат през есента. Изсушаването трябва да става много бързо. Може да се направи с нагряване до 40 градуса. При брането трябва да се запазят зелените чашелистчета на плода, защото без тях шипките бързо се развалят. Изсушените плодове могат да се съхраняват до 2 години, но трябва да се държат в добре затворени съдове, за да се съхранят полезните вещества.
Домашна козметика
Всеки може сам да приготви и използва успешно десетките продукти за красота и здраве от плодовете и листата на шипката. Достатъчно е да следва определени пропорции и последователност.
Розово масло
В емайлиран съд сложете 1 чаша сухи цветове и залейте с 1 чаша олио. Може да добавите и 2 лъжички смлени сухи плодове. Сместа се оставя на бавен огън, на водна баня 2 часа. Полученото масло се прецежда. Ползва се за почистване, подхранване, тонизиране и придаване на еластичност на суха и нормална кожа.
Розов лосион
Цветовете на дивата роза – както свежите, така и изсушените, се заливат с водка или спиртен разтвор, в съотношение 1:1, в течение на месец се оставят на тъмно прохладно място. Този лосион прекрасно се подмладява кожата, дезинфекцира я и ѝ придава еластичност и блясък. Лосионът е най-добре да бъде съхраняван в хладилник.
Розова вода
Розовата вода се е използвала за освежаване на лицето от персийските и арабските жени още през IX-X век и продължава да е популярна и до днес. У дома може да се приготви нейния аналог. 2 шепи свежи цветове на шипка или наполовина смесени с листа от мента се слагат в буркан. Посипват се с 2 с.л. захар и се заливат с 1 л топла вода с разтворен в нея 1 с.л. оцет. След 2 часа разбърквате, процеждате и съхранявате в хладилника.
Тоник за лице
Тоникът за лице от шипки освежава и успокоява раздразнена кожа. За да си приготвите такъв ще са ви необходими: 1 чаена лъжичка мед, 2-3 капки сок от лимон (за мазна и комбинирана кожа), листата на 2-3 свежи цвята шипка.
Листенцата се заливат с чаша гореща вода. Оставят се да престоят 20 минути. Добавя се меда, а за мазна кожа и сок от лимон. Нанася се на почистеното лице с памучен тампон. Измива се след 10-15 минути.
Почистваща маска
Маска, която почиства и свива порите на лицето, може да се направи от плодовете на шипката. Подходяща е за мазна кожа. За приготвянето ѝ е необходима 1 с.л. отвара от шипка с 1 яйчен белтък и 1 ч.л. лимонов сок. За сгъстяване се добавя малко картофено, пшенично или оризово брашно. Сместа се слага на лицето и след 15 минути се измива с хладка вода, към която са добавени няколко капки лимон.
Маска за суха кожа
Листенцата на 4-5 цвята шипка се смилат в кафемелачка или се стриват в хаван до получаване на еднородна маса. Добавя се 1 ч.л. сметана и 1 яйчен жълтък. Внимателно се разбърква смеската и се оставя да престои 5 минути. Получената смес се нанася на предварително почистената кожа на лицето и шията за 20-30 минути. Изплаква се с хладка вода.
Костадинка написа:
Преди повече от 12 години
Добавям и чай от шипки