Ако искате да послушате гласовете на Земята и Слънцето, обегнете се на ствола на кестена. Дървото не само ще ви подари радост и блаженство, но ще ви зареди с енергия.
А думите на благодарност, които ще промълвите шепнешком, ще имат силата на молитва, на надежда, на вълшебство. Така дървото ще ви подари един дълъг път - да преоткриете себе си в миналото и ....бъдещето. Ще ви се отблагодари с енергията, събирана от пролетта до есента, ще ви пречисти и зареди.
Прабългарите са поставяли кестени под одъра си на 20 см разстояние за предпазване от негативни лъчения - енергийна невидима защита. Поставени в купи, красивите кафяви плодове се превръщат в истински олтар. Те съхраняват дома и стабилизират енергетиката му, пазят със силното си излъчване от нежелани присъствия до следващия сезон. Народният лечител Петър Димков оставя ценни съвети как да се използват кестените: да се въртят между пръстите на ръцете, за да са подвижни ставите и никога да не страдат от артрит; да се носят в джобовете на дрехите, поставени в дамска чанта изравняват биополето и съхраняват аурата; за спокоен сън и против главоболие се нареждат около пет-шест плодчета. Да се поставят под леглото за справяне с ишиас, ревматизъм и други ставни болки.
По време на Първата световна война в Англия се провеждали кампании за събиране на кестени и предоставяне на правителството. Плодовете са били използвани като източник на нишесте. То е използвано по метода на Clostridium acetobutylicum, разработен от Хайм Вайцман за производството на ацетон. Целта е била да се създаде ацетон, който да се използва като разтворител, с чиято помощ да се произвежда барут за нуждите на военните.
Ане Франк в своя дневник описва кестен в центъра на Амстердам, оцелял до август месец 2010 година, когато силен вятър го събаря. Единадесет млади екземпляра са поникнали от плодовете на падналото дърво. Те са транспортирани до САЩ. След дълга карантина в Индианаполис, всяко дърво е засадено на определено място – нов дом, музей, институция - Мемориал парк, Central H.S. in Little Rock, два центъра Холокоста. Едно от тях е засадено през март 2013-а пред Детския музей в Индианаполис. Още един любопитен факти за конския кестен е, че дървото е сред предпочитаните за направа и отглеждане на бонсаи.
Кестенът е символ на украинската столица - град Киев.
Родното място на дървото е малък район в планината Пинд, в смесени гори, както и в подобни гори на Балканския полуостров и цяла Югоизточна Европа. Кестенът се отглежда по затревените участъци на тротоари и паркове, в широк диапазон от умерените ширини на Азия, Северна Америка, Европа. В България се среща като диворастящо и декоративно растение. В кората на дървото се съдържат: кумаринови гликозиди, англикон фраксетин, оксикумаринови гликозиди, дъбилни вещества, ескулин, фраксин, ескулетин, тритерпенов сапонин есцин, мазнини, алантонин, смолисти вещества.
Листата и цветовете са богати на флавоноиди, каротеноида лутеин, виолаксантин, пектини, танин, холин, пурини. В семената (плодовете) активните вещества са в най-висока концентрация.
Приложение:
Установеният ескулин в дивия кестен, притежава свойствата да повишава устойчивостта на капилярите и еритроцитите и да въздейства върху колоидните съставки на граничните повърхности на клетката, особено засягащи тези на венозната система. Екстрактът от див кестен укрепва венозната стена, прави я по-еластична и здрава, също така понижава пропускливостта й. Есцинът в конския кестен понижава вискозитета на кръвта, т.е. контролира образуването на тромби (съсиреци) и притежава укрепващо капилярите действие. Тези две вещества налагат включването на екстракт от кестени в лечебни средства за разширени вени. Освен в тях се влага и в кремове срещу слънчево изгаряне.
Кестенът бързо облекчава чувството за тежест в долните крайници, намалява отоците и успокоява болките. А като дълготрайно действие заздравява стените на вените, повишава тонусът им и подобрява кръвообращението. Той е изпитано старо средство за лечение на хемороиди и разширени вени. Плодовете на кестена се прилагат при бронхит, магарешка кашлица, диария, туберкулоза, дизентерия, болестта на Бюргер, рак, тромбофлебит, болки в корема, маточни кръвоизливи. Доказано е, че екстракт от див кестен понижава холестерола в кръвта и по този начин влияе благоприятно при състояние на атеросклероза. Екстрактът се прилага външно като бани при невралгии, мускулни болки и др. Клинично е доказан благоприятният ефект на гъстия екстракт от кестен при синузити. Множество лекарства с противохемороидно и противоварикозно действие, съдържат екстракт от див кестен. Той влиза в състава и на козметични продукти предназначени за масаж на тялото. Вкусът му е горчив, парлив и неприятен, затова не е годен за пряка консумация.
Добре узрелите диви кестени са като малки слънчеви батерии, които събират своята енергия през цялото лято и я отдават през зимата на тези, които ги държат близо до тялото си. Някои лечители отдават особено внимание на енергията, която излъчват плодовете на кестена. Поради това препоръчват да се носят в джобовете по 2-3, да се спи на тях, отново в количество около 3, но не повече от 10, защото излъчващата се енергия може да доведе до главоболие. Носени в дрехите, кестените помагат при заболявания на ставите, кръвоносните съдове и тонизират организма. Съчетани с множество други билки се слагат в така наречените „войнишки възглавнички”, които помагат при безсъние.
Младите плодове са в определена степен отровни, заради съдържащите се в тях алкалоиди и сапонини. При консумация от коне те причиняват треперене и липса на координация. Някои бозайници, по-специално елените, са в състояние да разградят токсините и да ги консумират безопасно. Малко са доказателствата относно твърдението, че плодовете на кестена отблъскват паяци. Сапононите в тях може да предпазват от други насекоми, но дали са ефективни към паяците, все още не е доказано.
В текста са включени материали от интернет.
Марина Цекова написа:
Преди около 9 години
Чудесна публикация !