Алтернативи на аспартама съществуват – ако можеш да си ги позволиш
Рожден ден без торта? Звучи по-депресиращо от плаж през ноември, нали? Запретнах ръкави и се захванах с мисията си – да приготвя изненада за 50-тия юбилей на съпруга си. Проблемът обаче е, че той има диабет. Захарта отпада, а имам известни съмнения към подсладители като аспартама.
Да, зная, че според регулаторите използването им би трябвало да е напълно безвредно за здравето, но оставам нащрек. Само до преди няколко десетилетия и за никотина се е твърдяло колко е полезен
Признавам, че в ежедневието си не съм чак толкова параноична, но по случай празника, реших да си направя един здравен експеримент.
Дали хората, страдащи от едно от най-разпространените заболявания на 21 век, въобще имат избор, когато опре до сладкишите? Трябва ли да се примирят с химическите добавки, или съществуват алтернативи, с които да задоволят капризите си без да рискуват кръвната им захар да скочи?
Захванах се с проучване на въпроса. В случая, цената за мен нямаше особено значение – все пак, ставаше дума за торта изненада за кръгъл юбилей. Единственото, което исках е, да е вкусна и безвредна.
Ако тръгнете по моя път и решите да започнете с гугъл, няма начин
стевията
да не ви се набие на очи.
Признавам, че за пръв път чух за тази билка преди година-две, когато всяка сутрин ме отегчаваше дълга и подробна телевизионна реклама, която описваше продукта като едва ли не способен на чудеса.
Твърдят, че освен че е безвреден заместител на захарта, стевията действа успокояващо на нервната система, облекчава ревматичните болки, засилва имунната система, намалява риска от простуди и грип и регулира хипертонията. Бях удивена от допълнителния бонус – вълшебната билка дори ограничавала влечението към тютюна и алкохола.
Защото, какъв е смисълът да забърквам сложна торта, ако любимият ми в крайна сметка вдигне кръвната захар просто като прекали с ракийката?
На пръв поглед – защо да продължавам търсенето? Според някои източници стевията нарушава метаболизма на въглехидратите, но тези твърдения така и не са доказани, въпреки усилията на производителите на изкуствени подсладители да се отърват от нежелания конкурент. Като любител на теориите на конспирациите, съм склонна да се съглася с лагера на защитниците на южноамериканската билка, които твърдят, че всички нападки срещу нея са скроени от производителите на изкуствени подсладители. Разколебах се по-скоро от предупрежденията на мои познати, които се оплакаха, че някои екстракти на стевия оставят горчив или поне странен послевкус.
Не виждах начин да се ориентирам достатъчно бързо в хилядите, както ми се струваше, предложения из мрежата, за да успея да избера най-добрия продукт навреме за рождения ден, и затова реших да не рискувам. Сигурно има и други алтернативи, нали?
Кленовият сироп
привлече вниманието ми най-вече защото страшно го обичам. Преди не бях чувала, че е подходящ за диабетици, но бях възхитена, че се оказа именно така. Всяка монета има две страни – казах си, и реших да потърся по-упорито и да разкрия черните тайни на кленовия сироп. Дори и в блоговете на най-заклетите привърженици на изкуствените подсладители обаче не успях да намеря и дума против любимото си лакомство. Е, малко е скъпичък, поне според моите възможности, но пък като за празник – нима цената ще ме спре?
Нещо повече – оказа се, че у нас се намира дори кленова захар, и ако финансите за вас не са проблем, защо да не се погрижите за здравето си?
Преди да взема окончателно решение обаче, се изкуших да изследвам две други алтернативи, които ме привлякоха с екзотичното си звучене.
Да си купя
нектар от агаве
не е вариант, който ще отхвърля с лека ръка. Представях си, че този подсладител ще напомни на любимия ми вихрените купони от младежките ни години, когато, трябва да призная, често губехме мярката с текилата.
Оказа се обаче, че кулинарите предпочитат този сироп именно поради липсата на специфичен аромат и вкус – той е просто сладък. Ако търсите екзотика, може би лохан гуо, или плодът на будистките архати, звучи достатъчно привлекателно?
За съжаление, опитите ми да задоволя любопитството си и да намеря този подсладител в България удариха на камък. Ако решите и вие да пробвате късмета си, може би ще ви помогне да знаете латинското наименование на растението – Siraitia grosvenorii.
Често съм виждала на етикетите на безалкохолните и сладкишите, които купувам, че съдържат
ксилитол
Преди да се захвана със специалната здравословна торта обаче, никога не съм се замисляла що е то. Тъй или иначе у дома ни се налага да прибегнем до изкуствените подсладители, един повече или по-малко – какво значение има?
Може и да ми се присмеете за невежеството – ксилитолът всъщност е напълно естествен захарен алкохол, добиван от фибрите на плодове и зеленчуци. Той е ниско калоричен и не само се препоръчва за диабетици, но и често се добавя към пастите за зъби и дъвките, тъй като според изследвания, намалява риска от кариес с 80%.
И този продукт обаче е доста скъпичък, за да разреши проблема ми с аспартама и да го замени на ежедневна база.
Не случайно маркетингови проучвания разкриват, че естествените подсладители заемат едва 5-10% от пазара на заместители на захарта.
Не зная дали са прави скептиците, които твърдят, че химичните добавки имат канцерогенен ефект. Ако е така, излиза, че хората с по-скромен бюджет разполагат с три алтернативи – рак, диабет, или рожден ден без торта.
Та кой беше казал, че здравето не може да се купи с пари?
София написа:
Преди около 13 години
Не е спомената Фруктозата , най-лесно достъпен естествен подсладител.