club50plus.bg

Трайна и удобна, пластмасовата посуда не винаги е добър избор

Давали ли сте си сметка колко много пластмаса използвате в дома си? А в кухнята? Дори и най-заклетите любители на финия порцелан и изящното стъкло със сигурност имат поне няколко пластмасови кутии с храна в хладилника си.

Да не говорим, че купуваме много от хранителните продукти, опаковани във фолио, в тарелки, в кутии или бутилки, направени от пластмаса, че опаковаме сандвича си (и този на децата за училище) в пластмасово пликче, че пием вода от пластмасови бутилки. А кой не се е изкушавал с кафе или чай от пластмасова чашка, докато се разхожда навън.
Сигурно във всяка кухня се намира и един пластмасов „сервиз", който е толкова удобен за пикник. И го използваме от години. Защото е траен, защото е пъстър и симпатичен.

Безвредна ли е пластмасата?

Пластмасата е синтетичен или полусинтетичен органичен полимер, което значи (без да влизаме в подробности) молекули, съдържащи дълги въглеродни вериги. И лошото е, че тези дълги вериги сравнително бързо се разкъсват и пластмасата „старее". Да, тя трудно се разгражда и затова е екологичен проблем, но бързо старее, което пък е проблем за здравето на човека, ако съответната съдинка се използва за хранене или за съхраняване на храна в нея. Защото в тази храна „изтичат" химикалите, от които е произведена пластмасата. Включително и различните пълнители, тежки метали, оцветители, пластификатори, използвани за подобряване на свойствата на полимера. Повечето от които са токсични.

Особено нетрайни са еднократните чинии, вилици, лъжици, чаши, в които сервират сандвичите или кебапчетата и кафето в повечето павилиони за бърза закуска. Продават се и във веригите магазини, защото са удобни за непретенциозните празненства и детски рожденни дни и обикновено са направени от полиетилен терафталат (№1 PET/E). Имайте предвид, че тяхната трайност е не повече от година и ако пазите такава посуда от миналогодишния празник, просто я изхвърлете, защото вече е започнала да излъчва вредни за здравето химикали. И друго: те наистина са еднократни. Не се изкушавайте да ги използвате отново и отново.

Някои пластмаси „не понасят" мазнините – такъв е полипропилена (№2, PP). Чинийките и чашите от него издържат на висока температура, удобни са дори за микровълнова печка, но в контакт с мазнините полипропилена започва да се разрушава и вредните вещества от него проникват в храната.

Други пластмаси не са подходящи за висока температура. Вярно, някои издържат температурни разлики от -60 до +280 градуса, но това не се отнася за всички. И лошото е, че на етикета много рядко пише до колко градуса е безопасно да се използва съответното пластмасово изделие. Такива са съдинките от полистирен (№6 PS), които са малко по-трайни от направените от PET, но в тях може да се сервира единствено негорещи храни и напитки. Най-лесно разпознаваема е бялата пореста разновидност на тази пластмаса, наричана стирофоум. Когато се нагрява, полистиренът изпуска стирен в храната, а той се смята за канцероген.

Лошото е, че с това им качество не се съобразяват търговците, които предлагат доставка на готови храни по офисите и домовете. Получавала съм бяла риба пане, която така е разтопила симпатичната кутия от бяла пореста материя, че а-ха да излезе от нея.

И още: пластмасовите съдове не са подходящи за миална машина, нито за третиране с белина, сода каустик, амоняк, разтворители. Някои от тях понасят спирта, но не всички.

Как да ги разпознаем?

Повечето производители твърдят, че направената в техните фабрики е безвредна, красива и удобна, че е преминала всички изпитания и е снабдена с изискваните от закона сертификати. И слагат съответния знак на дъното на изделието. Този знак, според повечето законодателства в света, трябва да носи информация от каква пластмаса е направен, а когато се отнася за изделие, което ще има пряк контакт с храни, задължително трябва да носи и съответния знак за това – чаша за вино и вилица (като на снимката). Това особено стриктно се отнася за изделията, направени от полиетилен терефталат (1), полиетилен с висока плътност (2), полипропилен (5) и полистирол (6), които невинаги са предназначени да контактуват с храни.

Номерата в скобите показват от каква пластмаса са изработени изделията, обикновено са оградени в триъгълник, наричат се кодове за рециклиране и са международен знак. Може и да сте ги забелязвали, може дори да сте проверявали какво значат и какви са свойствата на отделните пластмаси.

    Таблица на международните кодове

Кои са най-вредните?

Ако трябва да направим списък, той ще се оглавява от поливинил хлорида (№3 PVC). От него рядко се прави кухненска посуда, но се правят опаковки, които се използват и в хранителната промишленост. На бялото прозрачно фолио, използвано за увиване на какво ли не, обикновено не пише от какво е направено. Когато онзи ден ми увиха агнешкото бутче, купено за Великден, с такова фолио, вече знаех за токсичността на поливинил хлорида. Но можех ли да направя нещо? Просто останах с надеждата, че фолиото е направено от друг материал, но се съмнявам, че някой от продавачите знаеше от какъв.

Тази пластмаса трудно влиза в химически реакции и затова е трайна и се смята за нетоксична. Въпреки това обаче не едно изследване е доказало, че в готовата пластмаса остават неполимеризирани частици от основната суровина за производството ѝ – винил хлорид, който е силно отровен безцветен газ с мутагенни и канцерогенни свойства, който се отразява и на репродуктивната система на човека. Освен това в производството на поливинил хлорида се използват различни добавки и пластификатори, които подобряват гъвкавостта или прозрачността му. Сред тях са тежките метали и фталатите и най-вече BBP, които разстройват производството на хормоните, особено на тестостерона. По тази причина в САЩ е забранено производството на детски играчки от този полимер.

На второ място по токсичност е полистирена (№6 PS), но само ако се подложи на висока температура, за което вече стана дума.

Поликарбонатите, които минават като „всички други" пластмаси, които не са включени в останалите категории (№7 O/thers) са не само най-енигматичните от гледна точка на безопасността (заради разнообразието на изходните и добавъчните материали за производството им), но и са широко използвани за кухненска посуда. Включително и за бебешки бутилки, за детски чаши (от онези, които не се разсипват и имат наконечник за удобно пиене), бутилки за вода за многократна употреба (контейнерите за гореща и студена вода в офисите) и много други. Ако сте забелязали пластмасово покритие на кутията с консерва или на картонената бутилка мляко, тя най-вероятно е от поликарбонат. Повечето красиво изписани пластмасови чинии за пикник, както и детските съдинки с любими герои от приказките също са от тази пластмаса – обикновено я наричат меламин, но меламинът е по-скоро една от разновидностите на поликарбонатите.

Основните материали, от които се правят тези пластмаси, са бисфенол А (BPA) и фосген. И точно бисфенол А е химикалът, който нарежда тези пластмаси на трето място по опасност за човека. Всичко е наред, докато пластмасовото изделие е ново и ненадраскано – в това си състояние то отговаря на нормите за безопасност. Ако обаче се надраска или напука, ако се измие с белина или друг по-силно алкален почистващ препарат, от него се излъчва BPA и съответно се смесва с храната. Стотици изследвания са доказали, че BPA се „маскира" като хормона естроген в човешкото тяло и преобръща ендокринната система на човека с главата надолу. Особено голям и доказан е риска за неродените още бебета, за малките и за по-големите деца. Тревожно за изследователите е влиянието му върху мозъка, простата, млечната жлеза, както и отражението му върху поведението на бебетата и децата.

Полиетиленът (№1 PET или PETE) се смята за безопасен, ако се използва по предназначение. Не само еднократната посуда, за която стана дума, но и повечето бутилки за вода и за безалкохолни напитки, както и меките опаковки за кетчуп са направени от полиетилен. От него се правят и еднократните съдинки за микровълнови печки. Използвайте еднократно!

Безопасен се смята и полиетиленът с висока плътност (№2 HDPE) – мътната или бяла пластмаса, от която са направени бутилките за мляко, вода, сокове, както и полиетиленът с ниска плътност (№ 4 LDPE), използван за прозрачно опаковъчно фолио за храни, пликчета и торбички, както и за чаши за горещи напитки. Не е известно тези две пластмаси да изпускат химикали в храната.

Полипропиленът (№5 PP), които е матова и непрозрачна пластмаса, се използва за различни контейнери за храна, за бебешки шишета, кофички за кисело мляко и др. също е добър избор, не замърсява храната с химикали.

Няма да подминем и силикона, който си е чисто синтетична пластмаса, неорганичен полимер. В кухнята той стана популярен, откакто се заговори за токсичността на тефлоновите покрития. Защото силиконът е устойчив на високи температури – до 260 градуса, и вече и по нашите магазини има форми от силикон за различни печива.
Посудата от силикон се смята за безвредна за използване в контакт с храни. Лошото обаче е, че силиконът е сравнително нов материал за кухнята и няма много проучвания за безвредността му. Съответните власти в САЩ и Канада обаче го класифицират като безвреден за човека.