Нямат защото такава е организацията на обществото. Обучени са да нямат. От малки обучаваме децата на концентрация. От малки очакваме от тях да са такива - малки и безсилни и много държим на това - да зависят от нас. Убиваме възможността за растеж в зародиш, а ако нещо се пропусне в първите три години то образованието,обществената организация довършват започнатото от родителите. Затова съм се фокусирал върху родителите.
По закон и по съвест децата ни живеят с нас и имат нужда от нас първите 18 години от живота си или малко повече. Ние имаме на разположение достатъчно години да въздействаме върху тяхното развитие, ако не изгубим връзка с тях, защото те ще се съпротивляват. Ще търсят свободата си - това е заложено в тях. За това ще боледуват- защото се борят за свободата си. Защото не осъзнават още огромния си потенциал и бързо се изчерпват в борбата си с нас. Длъжни сме да им го разкрием. Длъжни сме да им дадем тази възможност да живеят като Богове. Ако започнем правилно, ако съзнателно разделим още при раждането задължителното и полезното и твърдо отстояваме те да навлизат в живота на детето едновременно, паралелно- ние ще имаме един зрял индивид от съвсем нов тип- с развити ляво и дясно полукълбо на мозъка. Рационални и интуитивни едновременно. И няма да е необходимо един ден да се учат на „средния път”, защото те ще са го живяли. Няма да са излизали от него. Няма да имат нужда от религия, защото ще израстнат в нея, тя ще е част от тях- неразделна част. Днес правим опити да обучаваме родителите как да уравновесят минало и бъдеще, симпатикова и парасимпатикова нервна система за да проработи в тях онова, което наричаме среден канал, пътят на еволюцията или пътят към Бог. Децата няма да прекъсват връзката с Бог и за това няма да им се налага да Го търсят.
♦ Този материал е изпратен по инициативата Стани Четен Автор
Все още няма коментари