club50plus.bg

Възприятието за калориите влияе на стомашната химия

В търсенето на формула за идеалното хранене - хем да сме емоционално удовлетворени, хем да не се освинваме (с извинение), рано или късно ще опрем до броенето на калориите, които поглъщаме, докато удовлетворяваме тази жизнено важна потребност. Любопитното е, че самата идея за контрол на доставките е в състояние да упражни въздействие върху преработването на веществата в организма.

Не е трудно да се намали желанието за поглъщане на храна, ако се подходи с убеждение към висококалоричната терапия. Нови изследвания на диетолози сочат, че самото възприятие за съдържанието на калории влияе върху хормоните, контролиращи апетита.

Прекарайте спазмите на глада през съзнанието

В изследването учените предлагали на група студенти един и същ млечен шейк, съдържащ 350 калории, но казвали на половината от тях, че калориите са 650. Другата половина била с убеждението, че поема 140 калории. И се оказало, че това, което студентите си мислели за напитката, имало огромно въздействие върху количеството хормони, които тялото им произвеждало.

При студентите, които смятали, че пият висококалоричен маслен шейк, производството на причиняващия глад грелин се сривало. А в другата група? Не толкова много. Което довело изследователите до извода, че самото възприятие за калориите, които се поемат, може да промени стомашната химия, контролираща глада.

Хормонът на глада грелин (ghrelin), който се отделя в стомаха, е открит през 1999 година от японски учени и е подробно изследван няколко години по-късно от американски специалисти. Грелинът действа като будилник на усещането за глад. След напускането на храната от стомаха, клетките започват да го синтезират.  Обмяната на веществата се забавя, а докато организмът пести калории и си пази ресурсите от подкожни мазнини, ние изпитваме неконтролируем глад.

Грелинът се свързва с нервните клетки на главния мозък и така създава усещането за глад. При ниски нива на хормона в кръвта, съзнанието на хората непрекъснато е ангажирано с мисли за храна, а когато в организма постъпват по-големи количества, тогава чувството за глад се притъпява.

Каква е логиката на това въздействие

Повечето хора подценяват значението на калориите, които приемат. Затова получаването на точна картина за количеството калории, съдържащи се в закуската, обеда и вечерята може да се окаже добро начало за възпиране на хормоните на глада. Отделен въпрос е дали ще помогне да си казвате, че нещо е висококалорично, когато не е. Но учените допускат и това въздействие, защото според описаното по-горе изследване очакванията на хората, умствената им нагласа и възприятията играят по-голяма роля за производството на хормоните на глада и за усещането за ситост от действителното количество калории, които те приемат с храната.