club50plus.bg

Тухличките на атеросклерозата са материал, но не строител

Сигурна съм, че всеки от вас е чувал за холестерола, а някои вече гълтат и хапчета. И при всяко поредно изследване за проверка на състоянието си тръпнете какво ще покаже лабораторният тест. Защото докторът, а и много популярни здравни четива, разговорите с приятели са ви научили колко вреден е „лошия" холестерол за сърдечно-съдовата система. Така ли е наистина?

Теорията за трите „кита" на дебнещите тежки болести, свързани и с трупането на годините – кръвно налягане, кръвна захар и излишни килограми. Наричат ги още метаболитен синдром. И директно ги свързват с риска от сърдечно-съдови заболявания и диабет. Всъщност част от метаболитния синдром са още два кита – увеличени триглицериди и намален „добър" холестерол (HDL). Тях подсъзнателно (но не съвсем правомерно) смятаме като причинени от килограмите.

Теорията за метаболитния синдром съществува от 50-те години на миналия век, но влиза в широка употреба в края на 70-те. И третирането на тези пет кита с медикаменти и режим на хранене става „технически" стандарт в подхода на всички медици в света. Те дори не се замислят при предписването на лекарства и диети – подходът е утвърден, широко използван, световна практика.

Тук, както личи и от заглавието, няма да се занимаваме с всички китове. Само с холестерола и съмненията около него, които съществуват отдавна, но гласът на онези, стигнали до различни от наложената практика изводи, просто не се чува.

Какво всъщност е холестеролът?

Восъчноподобен стероид (липид, мазнина), произвеждан от човешкия черен дроб (80-90% от холестерола в тялото ни идва не от храната, а се произвежда в него) или от червата.
Важен стероид, източник за производството на стероидните хормони (да, и на половите, но не само), жлъчните киселини, както и на все по-важния за човешкото здраве витамин Д. Без холестерола всъщност е невъзможно преработването на мазнините от храната и храносмилането изобщо, любовта и размножаването, той участва в градежа на почти всички мозъчни клетки. Нещо повече, той е градивен елемент практически на всяка клетка. Липсва ли той, не бихме могли да живеем.

Въпреки че е толкова важен и необходим, твърди популярната теория, прекалено високите му нива в кръвта увреждат стените на артериите и се свързват директно с атеросклерозата и причиняваните от нея болести на сърдечно-съдовата система и мозъка.

Липидната хипотеза

Да, става дума за онази теория, която казва, че плаките и втвърдяванията по стените на артериите, водещи до атеросклероза, съдържат главно холестерол, така че той е врагът! Всички сме го чували, нали? Защото, макар и хипотеза, тя е приета от медицинската общност като научен факт. Колко от нас обаче знаят, че има сериозни съмнения около нея; че тази хипотеза не е достатъчно добре доказана? Скептиците, пак от тази медицинска научна общност твърдят, че хроничните съдови възпалителни механизми, които водят до образуването на плаки и стеноза (стесняване), съвсем не са причинени от холестерола в кръвта. Нищо, че той е градивният им елемент (плюс фибриноген и в повечето случаи плюс калций).

Самият факт, че почти една трета от хората, стигнали до операция за слагане на байпас, не са имали наднормен „лош" холестерол в кръвта (статистиката е на един канадски сърдечен хирург), е доста показателен.
Има и доста научни изследвания, правени по друг повод, които на практика отричат причинно-следствената връзка холестерол–атеросклероза. Голям експеримент от началото на тази година например, доказва, че статините (широко използвани препарати за намаляване на холестерола в кръвта) имат добър ефект върху риска от сърдечно-съдови заболявания и при хора с повишени, и при хора с нормални нива на холестерола. Изводът на изследването е, че причината е антивъзпалителното действие на препарата (да, онова, за което говорят противниците на липидната хипотеза), а също и действието му за намаляване на фибриногена. Значи не намаляването на холестерола, а намаляването на възпалението е ключът.

С други думи казано (има и специфични изследвания от 2008 и 2009 г., а и по-ранни, които доказват това), нивото на холестерола не е решаващ фактор за сърдечно-съдовите заболявания. И още, че намаляването на холестерола не премахва риска от тежки сърдечни инциденти. Друго изследване пък (от 2005 г.) чисто статистически е доказало, че широко прилаганата в медицината стратегия за намаляване на повишените нива на „лошия" холестерол (с лекарства и диети) изобщо не намалява риска от сърдечна смърт.

Поне не при всички хора. Човеците са различни, различна е и личната им биохимия. Различно е и влиянието на средата, в която живеят.
Скептиците сред лекарите например, често цитират, че при сходни нива на холестерол в кръвта, японците в Япония и японците в щата Калифорния не страдат еднакво от сърдечно-съдови заболявания, а смъртността от инфаркт и инсулт при калифорнийските японци е много по-голяма.
Или историята на онзи старец, който от години похапвал по 15 яйца на ден, а артериите му били абсолютно неопетнени от склеротични плаки. Или другият, който си похапвал сланинка...
Ако се абстрахираме от анекдотичните случаи, появиха се и много научно доказани твърдения, че строгата безмастна диета не само е безполезна, но може и да навреди.

И като стана дума за статините...

Статините не са единствените средства за намаляване на холестерола в кръвта (има и много по-безобидни и щадящи нормалната човешка биохимия), но са стандартното хапче в медицинската практика. Те не намаляват склеротичните плаки в артериите, само за най-новото попълнение сред тях – rosuvastatin – има основания да се смята, че го прави. Основните препарати, които влизат в тази група: зокор, сортис, лескол, мевокор, липостат, аторис и др. Механизмът на действие на всички тях е да спрат или да забавят действието на ензима, който синтезира холестерола в черния дроб.

Като всеки друг фармацевтичен продукт, и те имат както положителни, така и отрицателни ефекти. Логично – всички знаят, че биохимичните механизми за производство на ензими са много чувствителни към външна намеса. При това нежелателното въздействие на статините може да доведе до куп здравословни проблеми – включително и до сърдечни и съдови инциденти, от които те уж предпазват, намалявайки холестерола.

Статините могат да причинят мускулни болки и дори мускулна атрофия, чернодробни проблеми, свързани с производството на различни важни ензими, увреждания на ембриона при бременни, намаляване на имунната защита. Възможно е да увредят паметта, да причинят храносмилателни смущения, безпричинна умора, промени в нивата на кръвната захар. Освен това води до критична загуба на коензим 10 – известният антиоксидант Q10, който „храни" тъканите с кислород и е особено важен за сърцето. И редица други проблеми.

Официалната медицина твърди, че „страшните" странични ефекти се наблюдават много рядко. Аз лично обаче не вярвам на медицинска статистика, която може да се отрази на фармацевтичната индустрия. А вие?

Науката и парите

Истината е, че през 80-те години на миналия век липидната хипотеза набира скорост и през 1984 г. става „официална" (това става на панел, организиран от National Institutes of Health – NIH, агенция на здравния департамент на САЩ, в който 14 водещи експерти в областта... гласуват за и против приемането на тази хипотеза в лечебната практика). Тогава фармацевтичните компании виждат своята „ниша" и започват масовото производство на статини. Всяка година само в САЩ пациентите харчат милиони долара за тях, защото са им предписани от лекар. Човек би трябвало да очаква, че американската нация е забравила за сърдечно-съдовите заболявания. Фактите обаче са други – смъртта от сърдечно-съдови инциденти е водеща в американската статистика от доста години насам.

Статистиката в останалите части на света – включително финансовата и тази на водещите причини за смърт, не се различава съществено. Нито пък официалната медицинска практика. Навсякъде властва липидната хипотеза. Въпреки научните доказателства, които я поставят под съмнение или направо я оборват. Те някак обаче не стигат до общественото знание. Един прост факт: такива изследвания се цитират 7 пъти по-рядко, отколкото изследванията, потвърждаващи липидната хипотеза...

Не съм лекар, нито биохимик, нито фармацевт. Макар че съм журналист, не само пиша, но и чета. Особено на здравна тема. Прочетените от мен научни факти, които оборват липидната хипотеза, са много повече от споменатите, а сигурно има и много други. Както и много в нейна подкрепа.

Така е не само в тази наука – човешкото знание не е пълно, но се попълва в спорове, дискусии, изследвания. При равностойни възможности на всяка теза да бъде проверена и доказана или отхвърлена. Когато обаче за замесени много пари, възможностите за едни намаляват, за други се увеличават. Знаете го, нали?

Целта на този текст е не да ви откаже от предписаната ви терапия. Пази Боже! Споделяйки собствените си съмнения и познания, се надявам да провокирам такива и у вас. Не се доверявайте сляпо на мнението на всеки лекар, нито само на един лекар. Задавайте въпросите си, колкото и лекарите да не обичат да ги питат. Четете повече.

Човек не трябва да се отнася пасивно към здравето си. То не е грижа на личния лекар, нито на здравната ни система (знаем на какво дередже е самата тя), а само наша – съвсем лична – грижа и благо/страдание.