club50plus.bg

Вземани редовно, те може да създадат много повече болка, отколкото да облекчат

Всеки в един или друг момент посяга към обезболяващи хапчета – някои често, други още по-често. Защото го боли главата. Или коленете. Или проклетото рамо не му дава мира.
Посяга, макар да знае, че няма „безобидно" хапче. Но с убеждението, че аналгетиците са по-малкото зло.

Така ли е наистина? Нестероидните противовъзпалителни средства (НСПВС), както ги наричат хората с медицинско образование, имат обезболяващо и противовъзпалително действие, понижават и температурата. Те блокират синтеза на простагландини в организма, които са смятани за медиатори на възпалението, а оттам и на болката.

Повечето се продават без рецепта и дори децата бързо научават имената им: аспирин, аналгин, ибупрофен (нурофен), кетопрофен (фастум гел), асетамидофен (парацетамол), аулин, диклофенак, кетопрофен и т.н. Наричат ги нестероидни, защото има и стероидни, които в много широката си гама от ефекти върху организма, имат и обезболяващо и противовъзпалително действие. И, сравнени със стероидите, аналгетиците в известен смисъл наистина са по-малкото зло.

Малко малко, но едва ли има редовен техен потребител, който да не е изпитал върху себе си действието им върху стомашната лигавица. Това е една от общите черти на обезболяващите – дразнят стомаха, а при по-големи дози могат да причинят перфориране на язва или кървене на стомашната лигавица. Затова хората, на които стомахът им е слабо място, не могат да разчитат много на тях.

Смята се, че парацетамолът дразни стомаха в най-малка степен, сравнен с останалите продукти. Може би и затова си е спечелил славата на най-често употребяваното обезболяващо. Той обаче има и най-слабо изразен противовъзпалителен ефект, което не го прави подходящ за болките в коленете, например.

Индометацинът, кетопрофенът и пироксикамът най-често предизвикват неприятности със стомаха; ибупрофенът (в малки дози) и диклофенакът – сравнително рядко. Не разчитайте много обаче на такива твърдения, които са основани на статистически данни. Всеки човек е различен и съответно метаболизира лекарствата по различен начин.

Общото правило е, че какъвто и аналгетик да вземате, трябва да се придържате към най-ниската доза, която облекчава болката. И още: не може да го вземате безкрайно дълго, тоест редовно. Дори да е добре стомахът ви сега, след време язвата му е сигурна. И не разчитайте на рекламите за „облечени" таблетки, които не дразнят стомаха. Все още никой не е успял да докаже ефектът на тези „облекла", а и биохимичният механизъм на действие на тези препарати поставя такъв ефект под сериозно съмнение. Всъщност няма значение дали приемате препарата през устата или по друг начин – действието му върху стомашната лигавица остава, макар и по-слабо изразено.

Другата обща черта на нестероидните противовъзпалителни е, че се отразяват зле на бъбреците, защото динамиката на кръвоснабдяването на тези важни органи се регулира от простагландините, а както бе споменато, аналгетиците блокират синтеза им. Влошената функция на бъбреците може и често води до задържане на сол и течности, а също и до повишаване на кръвното налягане. Индометацинът, бутадионът и фенацетинът (метаболит на парацетамола), както и самият парацетамол, се смятат за препарати с най-силно изразени нежелани ефекти върху бъбреците.

Особено опасно за бъбреците е комбинирането на нестероидните противовъзпалитени препарати с някое друго лекарство, което има изразена бъбречна токсичност – тогава направо може да се стигне до отказ на единия или и на двата бъбрека. Рискът е много голям например, ако при лечение с ACE-инхибитори (за високо кръвно и сърдечна недостатъчност) плюс някакъв диуретик, решите да вземете една или няколко таблетки аналгетик.

Казвам няколко, защото един мой приятел никога не се задоволява с една таблетка, тъй като смята, че главоболието му е по-силно от нея. А хората с високо кръвно често страдат и от главоболие, нали?

Единствено съдържащите бензидамин продукти (тантум верде, например) нямат дразнещо стомаха или бъбреците действие заради локалното си избирателно действие – гърло, устна кухина, зъби, влагалище. В много големи дози обаче те могат да причинят халюцинации (в Румъния и Полша ги използват като наркотици) и фоточувствителност. Фоточувствителност може да причини и диклофенакът (продаван още под името дифлак, волтарен), така че не се излагайте на слънце, когато ги вземате.

Бременните жени също трябва да избягват обезболяващите, особено през последните 3 месеца на бременността (във Франция здравната агенция ги определя като противопоказни след шестия месец). Те могат да причинят различни увреждания на плода, включително и на бъбреците му, могат да доведат до преждевременно раждане или аборт. При определени заболявания на бременната, свързани със съсирването на кръвта, лекарите предписват аспирин и хепарин, но това е изключение. Единствено за парацетамола се смята, че се толерира добре от бременните. Но при строго спазване на дозата, предписана от лекар, – иначе има опасност от увреждане на черния дроб на детето, а някои изследвания показват, че ако детето е момче, парацетамолът може да доведе до безплодие, когато то порасне.

И като стана въпрос за черния дроб, повечето обезболяващи хапчета се разграждат в него и съответно има опасност от интоксикация на този важен орган. Освен това сред често срещаните странични ефекти е повишеното ниво на ензимите в черния дроб. Отново парацетамолът е един от най-опасните за черния дроб препарати. Особено ако се надвиши максималната доза 4 г. Предозирането с парацетамол води повече пациенти в токсикологичните центрове в САЩ, отколкото предозирането с всяко друго фармакологично вещество, твърди статистиката.

Парацетамолът е особено токсичен за черния дроб, ако се приема заедно с алкохол – изходът може да бъде фатален, ако не се вземат мерки. И имайте предвид, че парацетамол съдържат много от продаваните без рецепта препарати против грипоподобни заболявания – фервекс, тайлол хот, колдрекс – които според рекламите са по-силни от вашата простуда.

Нестероидните препарати причиняват, макар и рядко, и сърдечна недостатъчност, хиперкалиемия, дезориентация, бронхоспазми, обриви. Астматиците например трябва да се пазят от тях. Различните препарати имат и своите нежелани въздействия – индометацинът, например поразява централната нервна система: нарушена координация, световъртеж; на фона на вирусна инфекция аспиринът може да доведе до синдрома на Рей, особено при децата, затова не се препоръчва прилагането му при деца под 12 години.

Никога не вземайте едновременно два или повече вида обезболяващи, освен ако лекар не ви е предписал схема на редуването им. Първо, ефективността на такава комбинация не е доказана. Доказано е обаче взаимното влияние помежду им, което води до намаляване на концентрацията им – аспиринът, например, намалява концентрацията на индометацина, диклофенака и ибупрофена, което намалява и ефекта им. Освен това комбинирането увеличава опасността от нежелателни ефекти.

Когато стана дума за бъбречните увреждания, бе споменато и взаимодействието с други приемани лекарства. Взаимодействията обаче са много повече.
Някои от аналгетиците имат по-силно или по-слабо изразен антикоагулантен ефект (потискат кръвосъсирването и агрегацията на тромбоцитите към стената на кръвоносните съдове). Най-силно той е проявен и е с най-дълго и необратимо действие (7 дни) при аспирина. Приемането им заедно с други антикоагулантни препарати усилват не винаги предсказуемо това им действие, а това може да доведе до кръвоизливи.

НСПВС усилват действието и на приеманите през устата средства за контролиране на кръвната захар. Освен това отслабват действието на препаратите за повишено кръвно налягане, на антибиотиците (на аминогликозидите), на дигоксина, прилаган при сърдечни заболявания, както и на някои други препарати, например диуретиците.

От своя страна другите приемани лекарства могат да влияят на действието на аналгетиците. Например антиацидите, съдържащи алуминий като алмагел, отслабват всмукването на аналгетиците в стомашно-чревния тракт и съответно намаляват действието им, а содата бикарбонат има точно обратния ефект. Интервалът между приема на колестирамин (антихорестеролен препарат) и аналгетик трябва да е поне 4 часа. Действието на различните седативни препарати и наркотични аналгетици се усилва от обезболяващия ефект на аналгетиците.

Изводът е: четете внимателно листовките на всяко лекарство – само там може да намерите конкретните взаимодействия между различните препарати. Лекарите, ако изобщо обезболяващите ви са предписани от лекар, не винаги имат време да ви разпитат подробно какви лекарства вземате, за да ви предупредят за опасностите.

Има и две много червени черешки за коктейла от нестероидни противовъзпалителни, предложен ви в този текст. Първата черешка е връзката между редовният прием на фенацетин и парацетамол, които най-често се употребявали и преди време, и болестта на Алцхаймер. Тя е доказана в едно малко изследване, което общо взето се пренебрегва от официалната медицина като непредставително.

Последвалото през 2009 г. обстойно проучване на фактите около парацетамола и болестта на Алцхаймер обаче, доказало според автора му без съмнение причинно-следствената връзка, така и не е видяло широка дискусия. Публикувано е като хипотеза в специализирано издание.

Втората черешка е съвсем официално и съвсем прясно изследване на американски учени, обхванало 125 хил. пациенти. То доказва, че тези, които редовно употребяват обезболяващи, продавани без рецепта, увеличават риска си да се разболеят от рак на бъбреците с 51%.

Ключовото условие е редовно им приемане (поне два пъти в седмицата) и за период от 10 години. Единственият обезболяващ препарат, който учените са изключили, е аспиринът – добрият стар аспирин не води до рак на бъбреците.