Изберете подходящия за вас метод
Изследванията показват, че до 25-годишна възраст човешката памет се подобрява, до 40-45 години се съхранява приблизително на същото ниво, а после започва да отслабва. Но това е само статистика.
Трудно е да намериш човек, който е напълно удовлетворен от своята памет. Освен това, много от хората просто не умеят напълно да използват нейните възможности.
Да се научиш да използваш съществуващите резерви в паметта си е дори по-важно, отколкото да се занимаваш с нейното развитие. Има няколко фактора, чрез които може да подобрим паметта си.
Първият фактор е използването на външна памет. Това е начин за фиксиране на информацията извън мозъка, най-вече във вид на различни записи (от тефтерче до компютър). Непременно условие: външната памет трябва да е много добре организирана и систематизирана. Не се бойте от това, че може да ви нарекат педант! Външната памет влиза в числото на компенсаторните средства, заменящи липсващите интелектуални способности.
Вторият фактор е правилната организация на паметта: да имате предвид нейните свойства и особености, да усвоите общите принципи на нейното действие.
Как да разберем особеностите на паметта си?
За съжаление, засега само със самонаблюдение.
Да предположим, че по-добре усвоявате материала, четейки го наум. Помните как е разпределен текстът в книгата. Плюс това безпогрешно намирате пътя в непознати места, бързо запаметявате лица. Изглежда при вас преобладава зрителната памет.
Ако отлично възприемате звукова информация, може да се смята, че имате слухов тип памет.
За двигателната (моторната) памет е характерно бързото и леко усвояване на сложни движения. Хората, които имат такава памет, по-добре попиват информация ако съпровождат запаметяването с жестове, ходене, шепот.
Какво още трябва да знаем за своят памет?
Обем – количеството информация, фиксирано за единица време;
Сигурност на задържане – времето, през което помним материала;
Точност – брой на грешките при възпроизвеждане;
Готовност – бързина на възпроизвеждане;
Общи принципи на действие на паметта:
- принцип на селекцията: не си струва да задържаш в паметта си нещо излишно;
- принцип на „резерва": част от информацията трябва да бъде държана в „резерв", т.е. във външната памет;
- принцип на „егоизма": необходима е лична заинтересованост в предмета на запаметяването. Ако я няма, трябва да свържете скучната за вас информация с такава, която ви интересува;
- принцип на активността: повторението е майка на знанието;
- принцип на „седемте": ако в материала има повече от седем части, трудно е той да бъде усвоен; за да облекчим възприемането на материала, той се разбива на глави, параграфи, абзаци;
- принцип на оптималния режим: 40-50 минути работа и 10-15 минути почивка;
- принцип на оптималния фон: нужно е да се определи каква обстановка въздейства благоприятно именно на вас и после да се придържате към нея.
Съществуват конкретни методи, позволяващи подобряването на вашата памет. Трудно е да се използва целият им спектър, но това е и ненужно. Изберете само тези, които ще бъдат най-ефективни за вас. Те обаче не трябва да са прекалено малко. Ако имате на въоръжение само два-три метода, те най-вероятно постепенно ще се "уморят" и с времето ще започнат да ви служат все по-лошо.
Добре ще е, ако усвоите десетина и от време на време ги редувате.
Метод на външната компенсация: физическо възпроизвеждане на обстановката – по-лесно е да си спомните там, където сте запомняли.
Мислено възпроизвеждане на обстановката: същото, но наум, спомнете си фона – мястото, звучащата тогава музика, осветлението.
Тонизиращ метод: ако ви е трудно да запомняте, опитайте да повтаряте информацията с различни вариации – силно, тихо, бавно и бързо, с необичаен акцент, с почукване... Всичко това тонизира паметта.
Метод на съкращението: използване на базовите понятия – ако отделим и запомним понятията, върху които е построен текстът, то е много по-лесно по тях да възстановим цялото съдържание.
Литературен метод: преписваме и запомняме първите букви на думите. За мнозина този метод може да изглежда неефективен дори след много тренировки.
Редактиране: правим текста по-лаконичен; често едновременно с това в паметта се отделя и това, което ние сме изхвърлили (разбира се, не толкова отчетливо).
Уплътняване на материала: за разлика от предишния метод, преписваме текста със свои думи, правейки го максимално компактен. Понякога с една дума може да се замени цяла фраза.
Блоков метод: съставяме блок-схема, подчиняваща се на принципа на „седемте".
Методът „кукичка": трябва да свързвате новите сведения с вече съществуващите в паметта с помощта на „кукичка" – по смисъл, съзвучие, външен вид.
Таблично-матричен метод: материалът се помества в таблица, чиято форма и структура определяте сами.
Смислово „дърво": главната мисъл се превръща в ствола на дървото; от него се разклоняват основните клони – идеи (не повече от седем), след това вървят малките клончета също в съответствие със "седмия" принцип.
„Град от знания": за съхранение на разнообразна информация може да се „построи" цял град; спомняйки си, ние мислено пътешестваме по него.
Проверка на ситуациите: къде сте виждали това лице, струващо ви се толкова познато? При „прелистване" на различните ситуации (на улицата, в офиса и т. н.) може би ще изплуват сведения за интересуващото ви лице.
Контрастен фон: измислете за информацията ярък фон, създаващ контрастен ефект.
Парадоксално изразяване на съдържанието: кратка и образна формулировка, например: „Парадоксът е четириъгълен триъгълник".
Абсурдни примери: те помагат да се запомни същността.
Запомняне чрез забравяне: ако искаме да забравим нещо, концентрираме върху него своето внимание и като резултат го запаметяваме.
Релаксация: ако в течение на три минути не можете да си спомните нещо, отпуснете се за няколко минути и се постарайте да не мислите за нищо; релаксацията помага практически на всички.
Търсене на закономерности: опитайте да намерите в запомняната информация някакви закономерности – смислови, числови, ритмични.
Използване на аналогии: открийте на какво прилича обектът на запаметяването.
Моделиране: с помощта на логически връзки съединяваме различни факти в единна система – модел за запаметяване.
Прогнозиране на следствията: представяме си какво ще стане, ако не запомним (или обратното – ако запомним) нужната ни информация. Изплашени или обнадеждени, ще запомним по-добре това, което ни трябва.
Довеждане на изводите до логически край (абсурд): Развиваме съдържащата се в материала мисъл по-нататък. Възможно е да стигнем до напълно логичен извод, но може би и до абсурд; във всеки случай ще ни бъде по-лесно да усвоим материала.
Картинно изображение на материала: опитваме се да нарисуваме зрителен образ на това, за което става въпрос.
Eмпатия: човекът мислено се превъплъщава в обекта на запаметяване.
„Усмивка": търсете в материала нещо весело. Може карикатурно да изобразите смисъла, да намерите шегаджийско сравнение, смешно да свържете елементите на материала.
Все още няма коментари