club50plus.bg

Случвало се е да изпитваме болка, но не такава, която се появява и затихва, а онази, която ни съпътства дълго време. Понякога свикваме с нея и започваме да я приемаме за нещо нормално. Но не, болката не е нещо нормално. Постоянната болка постепенно повишава нивото на стресовите хормони в организма , което кара мозъкът да приема болката в гърба например много по-силна, отколкото в действителност е. Много бързо човек стига до състояние, в което хормоните на стреса се самовъзпроизвеждат, а възприятието на болката ескалира. Първата стъпка при наличие на болка е да обсъдим проблема с личния лекар, който ще ни насочи към необходимите изследвания, които трябва да направим.  Той е и този, който ще ни каже каква промяна трябва да въведем в начина си на живот, на движение, на хранене. Но не бива да разчитаме само на това, добре е да знаем, че ние също сме участници в този процес и пасивността ни не бива да бъде извинявана. Всеки от нас знае колко е важно храненето -  храната, богата на антиоксиданти е незаменим помощник в борбата за здраве. Медицински изследвания сочат, че зърнените храни, които съдържат фибри, мастните киселини омега 3, витамин D и C, както и полифенолите имат потенциал да възпират болката. Те, освен това, допринасят за костната плътност, изграждат мускули, предпазват хрущялите.

Болката е сериозен повод да погледнем с други очи на лошите навици. Неконтролираното повишаване на теглото, постоянният стрес, лошият сън са само някои от белезите, които подсказват нуждата от цялостен преглед на начина на живот. Гимнастиката не е единствено  за децата и за работещите часове наред в седнало положение. Ако се разкършваме по-често, ако вместо да се качим за една спирка на градския транспорт, изберем да повървим, ако направим няколко завъртания на главата, на я, ще усетим как тялото ни заработва различно.   Така не само се раздвижват схванатите стави и мускули, но се стимулира производството на ендорфини, които са естествените ни съюзници срещу болката.
    Биомеханиката на тялото често се подценява, ако съзнанието е изцяло заето от работата ни. Как седим на стола, колко близо сме до компютъра, в какво положение е гръбнакът - това не са неща без значение. Трябва да се научим и при шофиране, и при въртенето около печката в кухнята да следим за това как използваме своето тяло.
Да се отнасяме с грижа към себе си и към болката е постоянно задължение. Дали ще сложим лед на удареното или навехнато място, дали ще затоплим с грейка или бутилка с топла вода кръста и краката, дали ще вземем хапче или ще предпочетем дълбокото дишане с йога техники - няма значение, стига да не стоим просто така и да страдаме. 
Ако не се справяме сами, трябва да потърсим помощ от лекаря, от приятелите, от всеки, който може да има повече опит от нас. Понякога с прости хватки се постига решение.

♦ Материалът е изпратен по инициативата Стани Четен автор и няма експертен характер