club50plus.bg

Пушачите са набедени за едва ли не всяка беда, сполитаща съвременния свят

В последните година-две моите приятели имат ново, ужасно досадно за околните хоби – спират цигарите.
Вечерите преминават в оживени дискусии и сравнения между най-ефективните методи да се отървеш от вонящия навик. Прозявам се отегчено.

За каква ефективност говорим, като всеки от тях все още припалва – единствената забележима за мен разлика е, че го правят с огромни угризения на съвестта и ме принуждават да изслушам дълги и завъртени извинения и клетви как това е наистина за последен път.
Странно, но познатите ми,

които наистина се отърваха от тютюна, го направиха без излишен шум

За някои от тях дори ми отне месеци да забележа, че между пръстите им вече нищо не дими.
Психолози обаче съветват, ако решите да откажете цигарите, да разгласите това наляво и надясно. Може би логиката е в това, че ще ви е малко срам да запалите в компанията, пред която доскоро сте се фукали с желязна решителност.
Познавам обаче доста пушачи, които се водят бивши, а се крият по ъглите като ученици, да запалят тайно, докато никой не ги гледа.

Наистина, в днешно време да си пушач е несъмнена стигма. Станахме лесна плячка на общественото недоволство.
Замърсяваме въздуха – със сигурност обаче не ние правим атмосферата около Орлов мост непоносима за човешки същества.

Смърдим на невинните граждани, проявили по-висока загриженост за здравето си, като никога не са се изкушавали от тютюневи наслади. Съгласна съм, че е безкрайно неприлично да допушиш фаса си в асансьора, например. Но пълна забрана на цигарите в нощните заведения?

Това е като забрана на тестото в пицариите

Казват, че ние, пушачите, натоварваме и без това страдащата в демографската криза здравна система. А кой брои значителните приходи от акцизи, с които ние допринасяме към държавната хазна? Финансово погледнато, ние сме благодетели, а не плевели на родната икономика.

Въпреки това, оставаме на прицел, виновни за едва ли не всяка беда, сполетяла човечеството. Много може да се каже относно истеричната война против тютюневия дим, която се води напоследък. Сред най-добрите автори, сумирали информацията по въпроса, е музикантът и писател Джо Джаксън, който разнищва въпроса в свои статии, публикувани в авторитетни издания като Ню Йорк таймс, Гаридън и Дейли телеграф.

Изказванията на скептиците обаче остават глас в пустиня и дори и най-страстните почитатели на тютюна след време се поддават на натиска или на масовата истерия, и решават да захвърлят цигарите.
Освен социалната стигма,

друг водещ мотив да се откажеш от утвърдения навик са парите

Малцина смелчаци рискуват да бъдат измамени на Женския пазар, домогвайки се до контрабандна плячка. Другите харчим между пет и десет лева на ден, за да задоволим никотиновата си нужда.

Когато организмът ти заплаче за цигарка обаче, мисълта какви чудесни неща ще си купиш със спестените пари рядко се оказва достатъчен стимул да не посегнеш към кутията.

Нека се оплача – натовареният ми график изисква да лягам след полунощ, а будилникът звъни в шест. Единствено мисълта за няколкото спокойни минути в ранна сутрин със запалена цигара и чаша горещо кафе ми помага да отделя глава от възглавницата.

Никога не съм давала клетви, че ще спра да пуша – аз съм сред малцинството, които признават, че обичат вредния си навик. Напоследък обаче именно цените на цигарите ме накараха да се замисля – мога ли наистина да спра да пуша, и какво ме спира да го направя?
Открих, че

най-страшната пречка по пътя е от магическо естество

Не говорим за размахване на вълшебни пръчки, а за мъдростта на шаманите, които твърдят, че магията не е нищо друго освен умело манипулиране на възприятията.
Ако мога да променя вижданията си за света, ще променя и себе си – до степента, в която реша. Преведено в по-конкретни фрази – ако успея да мисля за себе си като за непушач, няма да ми трябват цигари.

Огледах познатите си, потънали в обичайните дискусии относно най-модерните методи за отказване от тютюнопушенето.
Те не мислят за себе си като за непушачи – хрумна ми, а като за пушачи, които съвестно, макар и неуспешно се опитват да се отърват от навика си. За повечето любители на никотина да спреш цигарите не означава просто да не пушиш.

Промяната, поне в представите ни, включва комплексна трансформация на навиците – от събуждането сутрин, до маниера при водене на разговор, или методите, с които оцеляваме при стрес.

Поне в началото се налага да се избягват купоните

– същинско гнездо на изкушения, и понякога дори да станем нетолерантни към бившите си колеги пушачи, като ги помолим да не викат дявола и да не димят в наше присъствие.

Ние, човешките същества, не обичаме промяната. Дори и когато е за добро. Тонове психологическа литература е изписана по въпроса. За да се преборим с никотина обаче, да погледнем на ситуацията с по-трезв поглед.

Да станеш непушач не означава да промениш коренно същността си – до каквато и степен да си свикнал да се идентифицираш с пожълтелите си пръсти. Представете си ежедневието без цигари, като се концентрирате не толкова над очевидните здравословни и финансови ползи, а над факта, че

промяната в крайна сметка не е чак толкова голяма,

колкото изглежда през очите на страха.
Сутрешното кафе остава, а и всеки дегустатор ще ви обясни, че всъщност без цигарата ще можете още по-добре да оцените неповторимият му аромат.
Никой не е казал, че ще спрете да излизате с приятели – напротив. Дори ще имате по-голям набор от заведения, които да посещавате.

В момента родителите на малки деца дори и не могат да помислят за семейно посещение в ресторант – или подрастващите трябва да останат у дома, или мама и татко да тичат на улицата всеки път, като им се прище да запалят.
Този проблем ще бъде решен, и

социалните ви контакти не само няма да пострадат – вероятно ще се заздравят

За борбата със стреса, помислете за хомеопатичните лекарства, които се държат под езика. Те имат по-силно въздействие при непушачите, и определено притежават по-ефективни качества като успокоително средство от никотина.

Нещо повече – самият факт, че се смучат, е непредвиден плюс. Според някои психолози, ние имаме нужда да запалим цигара не само заради веществата, съдържащи се в нея, а и заради самият жест, който може да се сравни с успокоението от това да си посмучеш палеца.

Странен детайл, който наблюдавам сред познатите ми, за които се превърна в хоби да спират оконачателно тютюна всеки понеделник, е, че в домовете им продължава да се валя хаотичен набор от запалки и пепелници.
Ако наистина сте сериозни в намеренията си, демонстрирайте това пред себе си и пред боговете, като изхвърлите ритуално всякакви подобни вещи.

Никотиновите хапчета, лепенки и дъвки

са щедро възхвалявани от хората, които чрез тях са успели да спрат цигарите, но много други не намират особено полза от „патериците" по пътя на своята трансформация. По същия начин, хипнозата е панацея според едни, и пари дадени на вятъра – според други.

Погледнете по-внимателно – в крайна сметка, не самото средства, а решимостта и готовността да промениш представата си за себе си определя дали ще успееш в целта си. Ако здравословните заплахи не изглеждат достатъчно сериозни, за да ви стреснат, защо пък не заложите на ината – какво ще кажете да лишите държавата от акцизните вноски, излизащи от вашия джоб? Приемете го като лично отмъщение към Симеон Дянков и не палете повече.

Каквито и да са мотивите ви да спрете цигарите обаче, и каквото и средство да изберете, за да се присъедините към братството на непушачите,

не си правете илюзии, че ще е лесно

Самозаблудата само ще влоши трудните мигове, които ви очакват.
Истина е – очаквайте през първите няколко дни без тютюнев дим да сте необичайно раздразнителни, с апетит на лишен от закуска тинейджър, да ви се вие свят или да страдате от главоболие.

Не се оставяйте обаче тези беди да ви попречат – те са кратковременни, и скоро ще останат само спомен. Нещо повече – след месец, ако решите да се изкушите и пак да запалите помнете, че това би означавало отново да се преборите със същите неразположения. Нима си струва за петминутно удоволствие?

И не забравяйте – въпреки че медиите често ни изкарват като жертви на пристрастяване, ние не сме безгласни пионки. Решението дали да сме пушачи или не е изцяло в нашите ръце.
Ние, хората, сме дарени от боговете със свободна воля. Никотинът не може да ни пороби – нито дори самият Сатана.