Бозата е неферментирало или слабо ферментирало питие, приготвено чрез изваряване на каша от зърнени храни, последващо пасиране, разреждане с вода и подслаждане със захар. Освен вкусово бозата има и хранително значение, тъй като съдържа доста въглехидрати 10-17%, белтъчини, минерални соли, витамини от комплекса B и др.
Някогашните майстори правели бозата от просено брашно. След препичането то се варяло в казан с вода 3 часа. Изсипвало се в специално корито, най-добре от черна мура, и се слагал квасец. С него престоявала 8 часа. Примесвала се със захар и се прецеждала. Пиела се сладка или кисела. Сега се ползва пшеница като суровина.
Бозата придобива популярност в Османската империя. Тя е била включена в основната храна на войската благодарение на високата си хранителност. В България се смятало, че произходът й е от Албания, откъдето са и най-добрите майстори. У нас град Радомир е бил известен като център за производство на боза в началото на 20 век. Там е издигнат единственият в света паметник на бозаджията и панаир на бозата. Друг град, славещ се с производството на качествена боза, е Любимец.
Старите хора казват, че истинската боза лекува 10 болести. Млечно-киселите бактерии, поети с кисело мляко или боза, се задържат в червата и произвеждат млечна киселина. Тя гони гнилостните бактерии и прави естествена дезинфекция на червата. Изчислено е, че 100 г. боза доставят 45 калории.
Според европейците там, където се пие боза, започва Ориентът. България е единственият производител на боза в ЕС. С малкото си мазнини, многото въглехидрати и млечната киселина, бозата е еликсир през горещите месеци, защото ни предпазва от стомашно-чревни инфекции.
Рецепта за домашна боза: 5 литра вода; 2 чаши брашно /пшенично, овесено, ечемичено/ или просо; 2 чаши захар; 1 ч. ч. боза със захар или специално приготвена закваска.
Брашното се запича в сух тиган Бърка се да не загори. Препеченото брашно се прехвърля в голяма тенджера и се охлажда. Към него се добавя хладка вода и се разбърква до хомогенна маса. Добавят се останалата вода и захарта и сместта се слага да се вари. След като поври 5-6 мин. се оттегля от огъня. Оставя се да се охлади и към сместта се добавя 1 ч. ч. боза или 1 ч. ч. закваска за боза. Оставя се на топло, за да ферментира. Готова е след 2-3 дни. Тогава се налива в бутилки и се съхранява в хладилник.
Закваска: 1 ч. ч. вода; 1 с. л. захар; 2 с. л. препечено брашно.
Всичко се разбърква, пресипва се в буркан, покрива се с кърпа и се оставя да ферментира 2-3 дни, като от време на време се разклаща.
Информацията за бозата почерпих от Интернет с желанието си да ви запозная с полезните й качества и да ви пожелая наздраве!
♦ Материалът е изпратен по инициативата Стани Четен Автор
написа:
Преди повече от 10 години
Наздраве! Безалкохолна бозица - мирна главица.
Венцеслав Дечев написа:
Преди повече от 10 години
Много приятно питие за летните жеги!
написа:
Преди повече от 10 години
Кога не е уиски!
Венко Венков написа:
Преди повече от 10 години
Жалко, че младите я ненавиждат, и още по-жалко, че не се намери предприемач, който да върне просената, сиреч истинската.
Valentina Psaltirova написа:
Преди повече от 10 години
Прав сте да съжалявате.
tornado dama написа:
Преди повече от 10 години
az xarecvam boza i mnogo 4esto q piq