club50plus.bg

Бозата е неферментирало или слабо ферментирало питие, приготвено чрез изваряване на каша от зърнени храни, последващо пасиране, разреждане с вода и подслаждане със захар. Освен вкусово бозата има и хранително значение, тъй като съдържа доста въглехидрати 10-17%, белтъчини, минерални соли, витамини от комплекса B и др.

Някогашните майстори правели бозата от просено брашно. След препичането то се варяло в казан с вода 3 часа. Изсипвало се в специално корито, най-добре от черна мура, и се слагал квасец. С него престоявала 8 часа. Примесвала се със захар и се  прецеждала. Пиела се сладка или кисела. Сега се ползва пшеница като суровина.

Бозата придобива популярност в Османската империя. Тя е била включена в основната храна на войската благодарение на високата си хранителност. В България се смятало, че произходът й е от Албания, откъдето са и най-добрите майстори. У нас град Радомир е бил известен като център за производство на боза в началото на 20 век. Там е издигнат  единственият в света паметник на бозаджията и панаир на бозата. Друг град, славещ се  с производството на качествена боза, е Любимец.

Старите хора казват, че истинската боза лекува 10 болести. Млечно-киселите бактерии, поети с кисело мляко или боза, се задържат в червата и произвеждат млечна киселина. Тя гони гнилостните бактерии и прави естествена дезинфекция на червата. Изчислено е, че 100 г. боза доставят 45 калории.

Според европейците там, където се пие боза, започва Ориентът. България е единственият производител на боза в ЕС. С малкото си мазнини, многото въглехидрати и млечната киселина, бозата е еликсир през горещите месеци, защото ни предпазва от стомашно-чревни инфекции.

Информацията за бозата почерпих от Интернет с желанието си да ви запозная с полезните й качества и да ви пожелая наздраве!

♦ Материалът е изпратен по инициативата Стани Четен Автор