Аромат на есен, на палачинки и на здраве
Един от символите на есента е дюлята. За нейна родина се сочат земите в Кавказ, Иран и Мала Азия. Малко хора знаят, че "ябълката на раздора", която Парис присъдил на Афродита като признание, че е най-красивата сред богините, всъщност била дюля.
С това той си спечелил омразата на Атина и Хера, които поотделно също претендирали за титлата "Мис Олимп". За благодарност Афродита го наградила с любовта на прекрасната Елена, заради което и започнала Троянската война.
Дюлята е известна още като "Сидонска ябълка" /от името на град Сидон, намиращ се на остров Крит/. Солон – един от седемте гръцки мъдреци и законодател на Атина – въвел закон, според който новобрачна двойка да изяжда една дюля в деня на сватбата, защото този плод се приемал като символ на щастлив семеен живот.
Ползи за здравето
Дюлята е богата на захари, органични киселини, пектин, слузести вещества, целулоза, витамини и минерали. От микроелементите – голямо количество мед. От захарите преобладава фруктозата. Плодът съдържа и етерични масла, на които се дължи специфичният му траен и силно изразен приятен аромат. Пектиновите вещества, които съдържа, имат силно желиращо двойство.
Стипчивият вкус на плода се дължи на богато съдържание на дъбилни и пектинови вещества.
В натурален вид и като отвара се прилага при стомашни разстройства. Народната медицина също препоръчва печената дюля като запичащо средство. Поради ниското съдържание на захароза в плода, той е подходящ за болни от захарен диабет. Високо съдържание на пектин в мъха на дюлите обяснява използването им като кръвоспиращо средство.
Интересно е да се знае, че извлеците от дюля са богати на слуз и когато се приемат преди лекарствено средство, намаляват неговото дразнещо действие върху стомашно-чревния тракт и забавя резорбцията му.
Стипчивите свойства на дюлите и семената им ги правят приложими, както в натурален вид, така и под формата на отвари при стомашни разстройства и кръвотечения.
Извлек от дюлеви семена е добро омекотяващо и противовъзпалително средство и се използва при гастрити, гастроентероколити бронхити , трахеити, упорита кашлица. Външно се прилага за компреси при възпаление на очите и клепачите, за гаргара при ангина, при изгаряния и кожни възпаления. Важно е да се знае, че семената не бива да се счукват, защото тогава от тях се отделя отровният гликозид амигдалин.
Отвара от нарязани плодове е добро диуретично средство при отоци, причинени от сърдечни и бъбречни заболявания, препоръчва се също при желязодефицитна анемия.
Дюлевият сок се препоръчва външно при хемороиди чрез поставяне на горещи компреси. Като се има предвид силното въздействие на дюлята върху организма на болните, не се препоръчва да приемат повече от 100 мл чист сок на ден.
Дюлята оказва благоприятно въздействие върху психиката, укрепва сърцето, черния дроб, отстранява лошия дъх в устата. Тя действа добре при сърцебиене, махмурлук, при повръщане, слабост и жълтеница.
ivanka toneva написа:
Преди около 12 години
BOko mili ti znae6 kak da obra6ta6 pala4inki- ot tezi koito sa s po osobena recepta Az samo li4no ti pomagam mili
Клуб 50+до С.Генчева написа:
Преди около 12 години
Уважаема Стефка Генчева,
Изписването на плода е норматизирано дублетно и в съвременния български правопис се приемат за правилно и двете форми"дюла" и "дюля", по която причина сме оставили изписването в авторски оригинал. Поздрави!
Стефка Генчева написа:
Преди около 12 години
По-правилно е да се каже "дюля".