На пазара до I - во районно управление на полицията в Пловдив, в моя квартал "Кючук Париж" има една сергия, от която си пазарувам елда, турска леща, нахут, овесени ядки и пълнозърнесто брашно. Направи ми впечатление този вид ориз и реших да си го купя, за да го пробвам, макар че цената му е 25 лева за килограм. Понеже е за проба, реших да е само 100 грама. Проверих в чичко Гугъл за информация и ето я:
дивият ориз расте в района на Големите американски езера. Някога дивият ориз бил любима храна на индианците. Той се отличава от култивирания с по-голямото си количество питателни вещества, витамини, целулоза. Зърната на дивия ориз са много дълги и имат тъмнокафяв или черен цвят и гладка блестяща повърхност. За да се приготви, се залива предварително с вода в съотношение 1:2 и се вари 40 мин.
Зърната му са много твърди, затова трябва да се накисват с вода няколко часа преди варенето му, а самото варене да продължи между 40 и 60 минути. Дивият ориз се използва за супи, топли и студени предястия, гарнитури и дори десерти. Той е особено вкусен като гарнитура към рибни ястия в съчетание с бланширан дългозърнест ориз.
В 100 грама див ориз се съдържат 20 мг. калций, което го прави изключително полезен за балансирано хранене.
От тези 100 грама малко сложих на една супа с лапад, а другият го направих на десерт ориз с мляко - сютляш /което от турски език означава млечно ястие/. Снимах го, за да видите какво представлява. Хапнах си го с голямо удоволствие.
Препоръчвам ви го. Смятам, че ви заинтригувах. Оставям на вас да потърсите допълнително информация и, ако решите да си го купите и изпробвате.
♦ Материалът е изпратен по инициативата Стани Четен Автор
Все още няма коментари