club50plus.bg

Хлябът е една от храните, познати на човека от най-дълбока древност. Думата хляб произлиза от готската дума hlaifs, а историята на производството му е история на човешкото развитие. Хората правят хляб още от неолитната ера. Предполага се, че първият хляб, направен от житно зърно /стрито с камък/ смесено с вода и изпечено на огъня, е от около десет хиляди години преди Христа. Египет обаче е обявен като люлка на хляба.

Смята се, че първият заквасващ продукт бил бирената мая. Заквасването довежда до появата на различни видове хлебни изделия.. В древния свят египтяните са наричани "хлебояди". Около 1000 г. пр хр, египетски роби, докато приготвят храна за фараона, откриват тайната на „бухналия" квасен хляб. Там за пръв път е отгледан и нов сорт пшеница, който след определена обработка позволява изработването на бял хляб. Това е първият истински „модерен'' хляб . Заедно с него хлебните изделия в Египет били около 30 вида.

Не отнема много време на древните гърци да усвоят метода на египтяните за производство на хляб, а в последствие и други народи започват да използват египетската техника. В римската империя хлябът и пшеницата се конкурират дори с месото. Първите хлебни фурни в Рим датират от II век преди новата ера. При археологически разкопки на град Помпей са открити близо четиресет хлебопекарни.

Хлябът и трудът на неговите производители са високо ценени в античния свят. Доказателство  за това е намиращият се в Рим паметник на Еврисак - хлебопекар и търговец на хляб. В древен Рим дори съществува длъжността – едили /едно от задълженията им е да осъществяват контрол върху производството и качеството на хляба/.

В онези времена е възможно да се определи благосъстоянието на човек по това какво количество пшеница получава. През по-късните периоди от историята критерий за богатство е цветът на консумирания хляб. Колкото по-светъл е хлябът, толкова по-богато е семейството. Това се поражда от факта, че белите брашна са доста по-скъпи заради по-трудния метод на производство. Векове наред белият хляб е привилегия на богатите. Днес нещата изглеждат по различен начин. По-тъмните видове хляб поради високите хранителни качесва, които притежават, са по-здравословни и предпочитани пред по-светлите варианти.

През средновековието в Европа хлябът се използвал не само за храна, а и като прибор – поставка за ястието /изяждана след привършване на ястието/. Това продължава до ХV век, когато е изработена първата дървена чиния.

Съвременната хлебна мая в производството на хляба започва да се прилага през втората половина на XIX век. В продължение на векове белият хляб се свързва предимно с богатата, привилегирована класа, докато черният хляб се свързва с бедните. През 20-ти век обаче са открити високите хранителни качества на черния (ръжен) хляб и той става предпочитан в много среди, защото е по-здравословен. Днес към хляба често се прибавят различни химически вещества - или за да се съкрати времето за ферментация, или за да се запази свежестта на хляба за по-дълго, което свежда времето за направата на един хляб до около 3 часа.

Първият нарязан хляб се появява през 1928 г. Машината, която едновременно с нарязването и опакова хляба, е изобретена от Ото Фредерик Роведер. Друго важно събитие, съпътстващо развитието на хляба е откриването на процес, свързан с механизиране на ферментацията. Това се случва през 1961 г. и се прилага и до днес.