club50plus.bg

Нещо свежо в асфалтовото ни всекидневие

Колко "природа" има в това, което всеки ден поглъщаме? Хранителните щандове са пълни със замразени или обработени храни, плодовете и зеленчуците в тях, особено през този сезон, са или вехнещи, или преминали през цялата химическа лаборатория на парниковото зеленчукопроизводство.
Имаме ли шанс за нещо свежо, ако живеем в големия град? Категорично да, нужни са много малко усилия, за да си произведем сами прясна и чиста органична храна, в която няма нито едно Е с няколко цифри след него.

Според натуропатите (хора, които живеят природосъобразно и помагат и на другите да го правят), както и според някои лекари, кълновете могат да станат евтин и достъпен природен продукт, който може да помогне на организма в оздравяването му. Кълн е семе, което е пуснало къси коренчета, около 1-3 мм и повече (зависи от използваното семе), но няма още зелени листа.

Покълналите зърна значително увеличават съдържанието си на витамини и минерални вещества, в сравнение с непокълналите и затова въздействието им върху организма е по-силно. И нещо още по-важно – започнал е новият живот с всичката енергия, на която е способен.
Полезни свойства например имат кълновете на пшеницата, фасула, елдата, тиквеното и слънчогледовото семе, граха, царевицата и много други. Всички сурови ядки, накиснати за денонощие-две в чиста вода (която се сменя няколко пъти) също "оживяват", както беше писала и една наша читателка в коментар.

Покълнала пшеница

Това е най-популярният и най-полезния кълн сред останалите. При редовна употреба подмладява организма и увеличава продължителността на активния и пълноценен живот. Подобрява състоянието на кожата и косата. Пшеничените кълнове са истински санитар за организма, очиствайки го от вредните вещества. Затова се смята за едно от важните профилактични средства срещу онкологичните и сърдечно-съдовите заболявания.

Кълнове от фасул

Обикновено се използва златист фасул, но не само. Кълновете му са богати на витамин С, желязо, калий, аминокиселини. Препоръчват се за профилактика на атеросклерозата и при диабет. Те помагат за нормализирането на обмяната на веществата, успокояват, имат противомикробен ефект. По време на грипна епидемия употребата им е силно профилактично средство.

Кълнове от тиква

Те са ценен източник на цинк, който е необходим за репродуктивната система и на двата човешки пола. Освен това ги смята за природен афродизиак, който помага и срещу заболяванията на мъжката полова система. Помагат и за справяне със стреса. Употребата на кълнове от тиква стимулира умствената активност, укрепва паметта.

Кълнове от соя

Те са хранилище за витамините от групата В, витамин С и каротин. В Азия ги използват за борба с авитаминозата. Съдържат незаменими аминокиселини и почти пълен набор макро и микро елементи. Соевите кълнове защитават организма от онкологични и сърдечно-съдови заболявания, болести на черния дроб и на задстомашната жлеза. Употребата им нормализира обмяната на веществата, работата на главния мозък и на нервната система.
Трябва обаче да сме сигурни, че използваното соено семе не съдържа генно-модифицирани организми.

Кълнове от елда

Те са богати на витамините A, B, C, E, K, незаменими мастни киселини и минерали като калции, желязо, магнезии, калий, аминокиселини, белтъчини (15%). Стимулират апетита, намаляват "лошия" холестерол и помагат при анемия и умора. Според някои източници, зелената елда кълни по-лесно от кафявата.

Младите растения, пуснали стебло и първите зелени листа, също са ценна "жива храна" (наричат ги поник, поници). За разлика от кълновете, които се консумират заедно със семето, от което са поникнали, на пониците обикновено се ядат само стеблата с листата.  За отглеждането им е необходимо малко повече време – 5-7 дни обикновено. Полезните им качества са подобни на тези на кълновете, но се прибавя и действието на хлорофила. Препоръчителните дневни "дажби" за кълновете са 50-100 г на ден, разбира се в сурово състояние. Някои натуропати (и суровоядци) се хранят главно с кълнове и салати от поници, гарнирани с ядки и други добавки. И казват, че се усещат не само пълни с енергия и здрави, но и сити.

Технологията на приготвяне на кълнове и млади растения е описвана многократно, включително и в сайтовете за здравословно хранене (например тук). Отделно, че всеки намира "своя" най-удобен начин за това. На пазара има и различни специални съдове, улесняващи процеса, а вече се появиха и автоматизирани уреди.
Най-важното е да се знае, че за приготвянето на кълнове трябва да се използват необработени и чисти семена за покълване (намират се в диетичните магазини и в големите търговски вериги), семената от аграрните магазини не са подходящи, защото обикновено са третирани с химикали за по-добра кълняемост. Другото важно нещо е за покълването да се използва чиста филтрирана вода, а не такава от чешмата, която обикновено има хлор и други елементи в излишък. След започване на покълването семената трябва да се плакнат по няколко пъти на ден и да имат достъп до чист въздух (не в затворени съдове), защото в противен случай загниват или мухлясват, а ако ядете такава уж "жива храна" по-скоро ще си навредите, отколкото помогнете.